Димитър Икономов (Кукуш)
- Тази статия е за кукушкия деец на ВМОРО. За дойранския вижте Мицо Тенчев. За други хора на име Димитър Икономов вижте Димитър Икономов.
Димитър (Мицо, Мице) Тенов (Тенчов) Икономов е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, зъболекар.
Димитър Икономов | |
Роден |
1878 г.
|
---|---|
Починал | неизв.
|
Учил в | Солунска българска мъжка гимназия |
Димитър Икономов в Общомедия |
Биография
редактиранеДимитър Икономов е роден в град Кукуш, който тогава е в Османската империя, днес Килкис, Гърция, през 1878 година. Родителите му Тено Икономов и Магда Янова имат осем деца.[1] Негов по-голям брат е Гоце Икономов, участник в създаването през 1895 година на кукушкия революционен комитет, а по-малък брат е Иван (Вано) Икономов, също революционер.[2][3]
През 1898 година завършва с тринадесетия випуск Солунската българска мъжка гимназия[4] и става учител. Преподава в родния си Кукуш (1898–1899) и в щипската махала Ново село (1899–1900), като едновременно е и член на околийските комитети на ВМОРО. През 1901 година властите го арестуват, осъждат на 6 години и заточение.[5]
Амнистиран е в началото на 1903 година, но скоро получава нова 15-годишна присъда и е затворен в Куршумли хан в Скопие. В 1906 година е отново амнистиран и емигрира в Женева, Швейцария, където завършва стоматология.[6]
През 1917–1918 година е военен зъболекар, подпоручик в 11-и пехотен полк.[1] По-късно работи като зъболекар в Скопие, а след това емигрира в Ню Йорк, САЩ.[6][7]
Женен за Цвета Икономова, имат две деца – Ацо и Любка.[1]
Родословие
редактиранеТено Икономов | Магда Янова | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Гоце Икономов (1876 – ?) | Димитър Икономов (1878 – 1957) | Иван Икономов (1881 – 1938) | Люба Бичева (1893 – 1978) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
редактиране- ↑ а б в Димитър (Мицо) Икономов // geni.com.
- ↑ Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 183, 207.
- ↑ Влахов, Димитар. Мемоари. Заедница за издавачка дејност при НИП Нова Македонија, 1970. с. 15.
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 95.
- ↑ Гоце Делчев: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1978. с. 355.
- ↑ а б Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 64.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 185.