Отваря главното меню

Петър (Туше) Христов Влахов е български историк, публицист и преподавател в Софийския университет, член на Българската комунистическа партия, член-кореспондент на Българската академия на науките, специалист по най-нова българска история и история на българското национално-освободително движение в Македония и Одринско.

Туше Влахов
български историк

Роден
Починал

Образование Софийски университет
Семейство
Баща Христо Влахов

БиографияРедактиране

Туше Влахов е роден на 3 юни 1899 година в град Кукуш, тогава в Османската империя. Баща му Христо Влахов и чичо му Димитър Влахов са революционери, дейци на ВМОРО. През 1913 година семейството му се премества в София. Туше Влахов завършва история в Софийския университет през 1926 година, а между 1929-1932 година специализира в Берлин и Париж със стипендия „Марин Дринов“.

През 1934 година Влахов става член на БКП, заради което е репресиран, и работи като гимназиален учител в Карлово, Сливен, Копривщица и София до 1944 година. След Деветосептемврийския преврат от 1944 година подписва в София „Апела към македонците в България[1]. Работи като главен инспектор по история в Министерството на образованието, от 1949 година е преподавател, от 1951 година - доцент, а от 1954 - професор по нова обща история в Софийския университет. От 1961 до 1968 година оглавява катедрата по нова и най-нова обща исторя. От 1967 година е член-кореспондент на Българската академия на науките[2].

Туше Влахов умира на 13 юни 1981 година в София[3]. Носител е на орден „Георги Димитров“ (1969, 1974).[4]

БиблиографияРедактиране

РодословиеРедактиране

 
 
 
 
 
 
 
 
Янаки Влахов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георги Влахов
(1867 - ?)
 
Христо Влахов
(1871 - 1957)
 
Димитър Влахов
(1878 - 1953)
 
Никола Влахов
(1884 - 1965)
 
Туше Влахов
(1885 - ?)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Туше Влахов
(1899 - 1981)
 
Густав Влахов
(1912 - 1991)
 
 
 
 
 
 
 
 
 


БележкиРедактиране