Петър (Ту̀ше) Христов Влахов е български историк, публицист и преподавател в Софийския университет, член на Българската комунистическа партия, член-кореспондент на Българската академия на науките, специалист по най-нова българска история и история на българското националноосвободително движение в Македония и Одринско.

Туше Влахов
български историк
Роден
Починал
13 юни 1981 г. (82 г.)
Учил вСофийски университет
ПартияБългарска комунистическа партия (1934 г.)
Работил вСофийски университет
Семейство
БащаХристо Влахов

Биография

редактиране

Туше Влахов е роден на 3 юни 1899 година в град Кукуш, тогава в Османската империя. Баща му Христо Влахов и чичо му Димитър Влахов са революционери, дейци на ВМОРО. През 1913 година семейството му се премества в София. Туше Влахов завършва история в Софийския университет през 1926 година, а между 1929 и 1932 година специализира в Берлин и Париж със стипендия „Марин Дринов“.

През 1934 година Влахов става член на БКП, заради което е репресиран, и работи като гимназиален учител в Карлово, Сливен, Копривщица и София до 1944 година. След Деветосептемврийския преврат от 1944 година подписва в София „Апела към македонците в България[1]. Работи като главен инспектор по история в Министерството на образованието, от 1949 година е преподавател, от 1951 година - доцент, а от 1954 - професор по нова обща история в Софийския университет. От 1961 до 1968 година оглавява катедрата по нова и най-нова обща история. От 1967 година е член-кореспондент на Българската академия на науките[2]. През 1969 година издава второ допълнено издание на книгата си „Кукуш и неговото минало“.

Туше Влахов умира на 13 юни 1981 година в София[3]. Носител е на орден „Георги Димитров“ (1969, 1974).[4]

Библиография

редактиране

Родословие

редактиране
 
 
Христо Перистеридес
(Гълъбов)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георги Влахов
 
Янаки Влахов
(1842 – 1923)
 
София Станишева
(1845 – 1925)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георги Влахов
(1867 – ?)
 
Христо Влахов
(1871 – 1957)
 
Димитър Влахов
(1878 – 1953)
 
Никола Влахов
(1884 – 1965)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Екатерина Делииванова
(1904 – ?)
 
Туше Влахов
(1899 – 1981)
 
Густав Влахов
(1912 – 1991)