Туше Влахов
Петър (Ту̀ше) Христов Влахов е български историк, публицист и преподавател в Софийския университет, член на Българската комунистическа партия, член-кореспондент на Българската академия на науките, специалист по най-нова българска история и история на българското националноосвободително движение в Македония и Одринско.
Туше Влахов | |
български историк | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Учил в | Софийски университет |
Партия | Българска комунистическа партия (1934 г.) |
Работил в | Софийски университет |
Семейство | |
Баща | Христо Влахов |
Биография
редактиранеТуше Влахов е роден на 3 юни 1899 година в град Кукуш, тогава в Османската империя. Баща му Христо Влахов и чичо му Димитър Влахов са революционери, дейци на ВМОРО. През 1913 година семейството му се премества в София. Туше Влахов завършва история в Софийския университет през 1926 година, а между 1929 и 1932 година специализира в Берлин и Париж със стипендия „Марин Дринов“.
През 1934 година Влахов става член на БКП, заради което е репресиран, и работи като гимназиален учител в Карлово, Сливен, Копривщица и София до 1944 година. След Деветосептемврийския преврат от 1944 година подписва в София „Апела към македонците в България“[1]. Работи като главен инспектор по история в Министерството на образованието, от 1949 година е преподавател, от 1951 година - доцент, а от 1954 - професор по нова обща история в Софийския университет. От 1961 до 1968 година оглавява катедрата по нова и най-нова обща история. От 1967 година е член-кореспондент на Българската академия на науките[2]. През 1969 година издава второ допълнено издание на книгата си „Кукуш и неговото минало“.
Туше Влахов умира на 13 юни 1981 година в София[3]. Носител е на орден „Георги Димитров“ (1969, 1974).[4]
Библиография
редактиране- Дени Дидро (1939)
- Турско-българските отношения през 1913 – 1915 (1955)
- Родният град на Христо Смирненски (1956)
- Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969.
- Отношенията между България и централните сили по време на войните 1912 – 1918 (1957)
- България и Младотурската революция (1966)
- Криза в българо-турските отношения 1895 – 1908 (1977)
Родословие
редактиранеХристо Перистеридес (Гълъбов) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Георги Влахов | Янаки Влахов (1842 – 1923) | София Станишева (1845 – 1925) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Георги Влахов (1867 – ?) | Христо Влахов (1871 – 1957) | Димитър Влахов (1878 – 1953) | Никола Влахов (1884 – 1965) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Екатерина Делииванова (1904 – ?) | Туше Влахов (1899 – 1981) | Густав Влахов (1912 – 1991) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
редактиране- ↑ Апел до Македонците во Бугарија - 1944, mk.wikibooks.org
- ↑ ЧЛЕН-КОРЕСПОНДЕНТИ НА БАН, взето от www.znam.bg на 13.05.2011 г.[неработеща препратка]
- ↑ Литовски, Александар. Jубилеен календар од Егејскиот дел на Македонија во 2009 година, стр.17-18
- ↑ Енциклопедия България, том 1, БАН, София, 1978, стр. 701.