Димитър Мутафчиев (футболист)

български футболист

Димитър Мутафчиев (10 януари 1903 – 8 септември 1990), наричан по прякор Мърцо, е бивш български футболист, дясно крило, а впоследствие треньор по футбол. Част от отбора на Левски (София) през 20-те години на ХХ век.

Димитър Мутафчиев
Лична информация
Прякор Мърцо
Роден 10 януари 1903 г.
Стара Загора, Flag of Bulgaria.svg България
Починал 8 септември 1990 г. (на 87 г.)
София, Flag of Bulgaria.svg България
Пост Дясно крило
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1919 – 1930България Левски (Сф)60(48)
Национален отбор
1924 – 1925Flag of Bulgaria.svg България3(0)
Треньор
1938 – 1939
1940
1952
1953
1954
1955
България Левски (Сф)
България Локомотив (Сф)
България Спартак (Пл)
България Левски (Сф)
България Миньор (Пк)
България Спартак (Пл)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .

БиографияРедактиране

Ранни годиниРедактиране

Мутафчиев е роден в Стара Загора, но още като дете семейството му се премества в София. По-възрастен брат е на Никола Мутафчиев, също изявен футболист на Левски от 20-те години на ХХ век. Баща му е архитект, а майка му е родна сестра на Михаил и Георги Жекови, вдъхновили перото на Иван Вазов в „Епопея на забравените“.[1]

Състезателна кариераРедактиране

Мутафчиев заиграва в Левски през 1919 г. За клуба записва общо 60 мача с 48 гола в шампионата. Има също 23 международни мача с 9 гола. Финалист за Държавното първенство през 1925. Носител на общинската купа „Улпия Сердика“ през 1926 г. Един от най-добрите спринтьори у нас за своето време. Пробягва 100 м за 11,9 сек.

Мутафчиев играе за България в първия мач в историята на националния отбор – 0:0 като гост срещу Австрия на 21 май 1924 г. Записва общо 3 мача за тима. Играе при загубата с 0:1 срещу Ейре на олимпийските игри в Париж'24.[2]

Треньорска кариераРедактиране

След края на състезателната си кариера Мутафчиев работи като преподавател по физическо възпитание в Търговската гимназия в София. Впоследствие се отдава и на треньорството. Начело на Левски през сезон 1938/39. След това поема Локомотив (София).

През 1952 г. е назначен за наставник на новака в „А“ група Спартак (Плевен). В дебютния сезон на отбора в елита го извежда до 4-тото място в крайното класиране.

В началото на 1953 се завръща начело на Левски, като под негово ръководство отборът става шампион на България. След това води Миньор (Перник), отново Спартак (Плевен), Спартак (София) и Дунав (Русе).

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране