Димитър Негенцов
Димитър Негенцов е български учител, журналист и общественик.[1][2]
| Димитър Негенцов | |
| български учител и общественик | |
 Негенцов като делегат на XXIV редовен конгрес на Българския учителски съюз в 1922 година | |
| Роден | |
|---|---|
Биография редактиране
Става учител и в 1895 година е делегат на Учредителния конгрес на Българския учителски съюз от Габрово.[2] Мести се за работи като учител в Белоградчик, където е активист на Белоградчишкото околийско учителско дружество „Раковски“. Делегат е от дружеството на Втория конгрес на Българския учителски съюз на 20 юли 1896 година. Негенцов влиза в ръковоството на Българския учителски съюз и е редактор на изданията на Съюза.[1] На третия конгрес на Българския учителски съюз е избран за негов председател.[2] Автор е на книгата „Борби и придобивки на Българския учителски съюз. Принос към историята на учителското движение в България (1895 – 1925)“, издадена в София в 1925 година.
Същевременно Негенцов е активист и на Белоградчишкото македонско дружество. През ноември 1896 година е делегат от Белоградчишкото дружество на Третия конгрес на Македонската организация.[3]
В 1922 година е делегат на XXIV конгрес на Българския учителски съюз като представител на Управителния комитет и редактор на вестник „Съзнание“ и вестник „Учителска мисъл“.[2]
Бележки редактиране
- ↑ а б Белоградчишкото околийско учителско дружество „Раковски“ (1894 Г.) // Белоградчишки ежедневен илюстрован лист, 2 март 2015 г. Посетен на 21 август 2021 г.
- ↑ а б в г Една снимка на участниците на конгреса „увеличена“ с имената на участниците // Bela History. Посетен на 5 март 2024 г.
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 91-101.
