Трети македонски конгрес

Третият македонски конгрес е конгрес на Македонската организация, провел се в София от 3 до 11 ноември 1896 година.

Трети македонски конгрес
конгрес
МястоСофия, Княжество България
Дата3 – 11 ноември 1896 година

Делегати

редактиране
Делегати
Дружество Делегати Бележка
Белоградчишко македонско дружество Димитър Негенцов
Бобошевско македонско дружество Георги Влахов
Бургаско македонско дружество Христо Станишев
Варненско македонско дружество Илия Шотов
Димитър Ляпов
Добричко македонско дружество Д. Попов
Дупнишко македонско дружество Наум Тюфекчиев
Никола Малешевски
Златишко македонско дружество Георги Чолаков
Кюстендилско македонско дружество Панталей Баджов
Бойчо Богоя заменен от Зафир Стоянов
Новоселско македонско дружество Христо Дойчинов
Осоишко-саранско македонско дружество К. Т. Димов
Пещерско македонско дружество Никола Наумов
Пловдивско македонско дружество Гаврил Георгиев заменен от Климент Спространов
Радомирско македонско дружество Иван Неврокопски
Раховско македонско дружество Константин Поменов
Самоковско македонско дружество Лазар Нишков
Свищовско македоно-одринско дружество Коста Шахов
Силистренско македонско дружество Димитър Карамфилович
Софийско македонско дружество Любомир Милетич
Никола Червениванов
Станимашко македонско дружество Хр. Георгиев
Трънско македонско дружество Димитър К. Карадимчев
Шуменско македонско дружество Яков Янков
Неизвестно македонско дружество А. П. Сазданов

Конгресът не приема пълномощните на делегатите на разколническото Софийско дружество Никола Иванов и запасен капитан Атанас Дуков.[1]

За председател на конгреса е избран генерал Данаил Николаев, а за подпредседател Христо Станишев. Докладът за дейността на Върховния македонски комитет е изнесен от члена му Александър Радев и в него се коментира разцеплението на Софийското дружество на организацията, което убива престижа на делото и се констратира със съжаление:

недостолепното поведение, което правителството на България държи по Македонския въпрос... Комитетът счита дипломатическата страна на освободителното дело за изчерпана, като с това делото е поставено на конкретна основа... комитетът не такъв успех е имал по другите страни на освободителното дело: организационната и революционната...[2]

Други двама члена на комитета Димитър Ризов и Андрей Ляпчев се изказват в същия дух. Дейността на комитета е разкритикувана от Коста Шахов, който смята, че причините за неуспехите не са външни, а в част от самия комитет.

Нов Върховен комитет

редактиране

На последното заседание на 10 ноември от 26 присъстващи делегати 20 гласуват за нов състав на комитета. Избрани членове са:

Останалите кандидати получават под 12 гласа и за попълване на квотата е направен балотаж, на който влизат:

  1. Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 91-101.
  2. Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 93-94.
  3. Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 104.