Трети македонски конгрес

Третият македонски конгрес е конгрес на Македонската организация, провел се в София от 3 до 11 ноември 1896 година.

Трети македонски конгрес
конгрес
МястоСофия, България
Дата3 – 11 ноември 1896 г.

Делегати редактиране

Делегати
Дружество Делегати Бележка
Белоградчик Димитър Негенцов
Бобошево Георги Влахов
Бургаско македонско дружество Христо Станишев
Варненско македонско дружество Илия Шотов
Димитър Ляпов
Добричко македонско дружество Д. Попов
Дупнишко македонско дружество Наум Тюфекчиев
Никола Малешевски
Златица Георги Чолаков
Кюстендилско македонско дружество Панталей Баджов
Бойчо Богоя заменен от Зафир Стоянов
Новоселци Христо Дойчинов
Осоица-Саранци К. Т. Димов
Пещера Никола Наумов
Пловдивско македонско дружество Гаврил Георгиев заменен от Климент Спространов
Радомир Иван Неврокопски
Рахово Константин Помянов
Самоков Лазар Нишков
Свищовско македоно-одринско дружество Коста Шахов
Силистренско македонско дружество Димитър Карамфилович
Софийско македонско дружество Любомир Милетич
Никола Червениванов
Станимашко македонско дружество Хр. Георгиев
Трън Димитър К. Карадимчев
Шуменско македонско дружество Яков Янков
Неизвестно македонско дружество А. П. Сазданов

Конгресът не приема пълномощните на делегатите на разколническото Софийско дружество Никола Иванов и запасен капитан Атанас Дуков.[1]

Решения редактиране

За председател на конгреса е избран генерал Данаил Николаев, а за подпредседател Христо Станишев. Докладът за дейността на Върховния македонски комитет е изнесен от члена му Александър Радев и в него се коментира разцеплението на Софийското дружество на организацията, което убива престижа на делото и се констратира със съжаление:

недостолепното поведение, което правителството на България държи по Македонския въпрос... Комитетът счита дипломатическата страна на освободителното дело за изчерпана, като с това делото е поставено на конкретна основа... комитетът не такъв успех е имал по другите страни на освободителното дело: организационната и революционната...[2]

Други двама члена на комитета Димитър Ризов и Андрей Ляпчев се изказват в същия дух. Дейността на комитета е разкритикувана от Коста Шахов, който смята, че причините за неуспехите не са външни, а в част от самия комитет.

Нов Върховен комитет редактиране

На последното заседание на 10 ноември от 26 присъстващи делегати 20 гласуват за нов състав на комитета. Избрани членове са:

Останалите кандидати получават под 12 гласа и за попълване на квотата е направен балотаж, на който влизат:

Бележки редактиране

  1. Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 91-101.
  2. Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 93-94.
  3. Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 104.