Димитър Николов Попов, известен с литературните си псевдоними Димитър Осинин и Димитър Белоречки, е български писател (поет, пътеписец, очеркист), фолклорист и учител, оглавил комисията, изготвила правописната реформа от 1945 г.

Димитър Николов Попов
ПсевдонимДимитър Осинин
Роден10 февруари 1891 г.
Починал18 април 1981 г. (90 г.)
Националностбългарин
Жанрфолклор, поезия
Теманародът и неговите песни
Димитър Николов Попов в Общомедия
Паметна плоча за Димитър Осинин на дома му в София
Домът му (1956 – 1981) в София на бул. „Дондуков“ 5, вх. В
Гробът му в Централните софийски гробища

БиографияРедактиране

Роден е в с. Долна Бела речка, Вършецко на 10 февруари 1891 г. Завършва Софийската духовна семинария в София (1911) и „Славянска филология“ в СУ „Св. Климент Охридски“ (1926).

В периода 1911 – 1916 г. е учител в селата Горна Бела речка и Бърдарски геран. По време на Първата световна война е офицер на Южния фронт при Вардар и Дойран. През 1922 г. е учител в Бяла Слатина.

Взема участие в Септемврийския селски бунт (1923), а след разгрома му емигрира в Югославия и Австрия; последовател е на Коминтерна.[1] Следващата година се завръща в България.

От 1926 до 1929 г. е преподавател в свещеническото училище при Черепишкия манастир, след това работи като библиотекар във Варненската мъжка гимназия от 1929 до 1934 г. В продължение на 10 години е учител в Първа мъжка гимназия в София.

След Деветосептемврийския преврат е директор на културата и висшето образование в Министерството на науката и просветата в продължение на година.

Също след преврата той е председател на комисията, прокарала правописната реформа от 1945 г. по примера на тази, извършена от болшевиките веднага след Октомврийската революция. Много по-късно (1973 г.) Димитър Осинин признава собствената си вина и пише, че изпитва „тъга и срам“, дори призовава от страниците на списание „Български език“ (брой 3–4 от 1973): „още веднъж сериозно да обсъдим въпроса за ѣ... Единственият изход е да оставим свободно да се яка и ека, като отново върнем обединяващото формално ѣ“.[2]

Удостоен е с почетното звание „Заслужил деятел на културата“. Умира в София на 18 април 1981 г.

ТворчествоРедактиране

Димитър Осинин е автор на стихотворения, пътеписи и очерци. Събира, обработва и издава народни песни. Превежда от немски и руски език.

Сътрудничи на периодичния печат и специализираните издания. Член е на Съюза на българските писатели.

БиблиографияРедактиране

  • „Морски ветрила“ (1933 г.)
  • „Тихи пристанища“ (1933 г.)
  • „Душата на българина. Битови народни песни“ (1943 г.)
  • „Срещу Огоста. Пътни скици“ (1952 г.)
  • „По хайдушки сборища“ (1957 г.)
  • „През тиха бяла Дунава“ (1959 г.; 1976 г.)
  • „Спомени за Николай Хрелков“ (1960 г.)
  • „От лехичка стръкче. Народни песни“ (1961 г.)
  • „По пътя на вождовете на въстанието 1923“ (1963 г.)
  • „Каменна приказка“ (1965 г.)
  • „През родна земя“ (1967 г.)
  • „Земя ненагледна“ (1971 г.)
  • „В огледалото на народните песни“ (1973 г.)
  • „Литературни въпроси“ (1976 г.)
  • „Житата пътуват. Пътеписи“ (1978 г.)
  • „Избрани произведения“, в 2 т. (1981 г.) и др.

ИзточнициРедактиране

  1. Алтънков, Никола Г. История на БКП 1919 – 1989. София, Изд. Факел, 2018. ISBN 978-954-411-254-7. с. 736.
  2. Алтънков, Никола Г. История на БКП 1919 – 1989. София, Изд. Факел, 2018. ISBN 978-954-411-254-7. с. 731, 634, 736.