Димитър Осинин
Тази статия съдържа списък с ползвана литература, препоръчана литература или външни препратки, но източниците ѝ остават неясни, защото липсва конкретно посочване на източници за отделните твърдения. |
Димитър Николов Попов, известен с литературните си псевдоними Димитър Осинин и Димитър Белоречки, е български писател (поет, пътеписец, очеркист), фолклорист и учител, оглавил комисията, изготвила правописната реформа от 1945 г.
| Димитър Николов Попов | |
| Псевдоним | Димитър Осинин |
|---|---|
| Роден | 10 февруари 1891 г. |
| Починал | 18 април 1981 г. |
| Националност | българин |
| Жанр | фолклор, поезия |
| Тема | народът и неговите песни |
| Димитър Николов Попов в Общомедия | |
Биография
редактиранеРоден е в с. Долна Бела речка, Вършецко на 10 февруари 1891 г. Завършва Софийската духовна семинария в София (1911) и „Славянска филология“ в СУ „Св. Климент Охридски“ (1926).
В периода 1911 – 1916 г. е учител в селата Горна Бела речка и Бърдарски геран. По време на Първата световна война е офицер на Южния фронт при Вардар и Дойран. През 1922 г. е учител в Бяла Слатина.
Взема участие в Септемврийския селски бунт (1923), а след разгрома му емигрира в Югославия и Австрия; последовател е на Коминтерна.[1] Следващата година се завръща в България.
От 1926 до 1929 г. е преподавател в свещеническото училище при Черепишкия манастир, след това работи като библиотекар във Варненската мъжка гимназия от 1929 до 1934 г. В продължение на 10 години е учител в Първа мъжка гимназия в София.
След Деветосептемврийския преврат е директор на културата и висшето образование в Министерството на науката и просветата в продължение на година.
Също след преврата той е председател на комисията, прокарала правописната реформа от 1945 г. по примера на тази, извършена от болшевиките веднага след Октомврийската революция. Много по-късно (1973 г.) Димитър Осинин признава собствената си вина и пише, че изпитва „тъга и срам“, дори призовава от страниците на списание „Български език“ (брой 3–4 от 1973): „още веднъж сериозно да обсъдим въпроса за ѣ... Единственият изход е да оставим свободно да се яка и ека, като отново върнем обединяващото формално ѣ“.[2]
Удостоен е с почетното звание „Заслужил деятел на културата“. Умира в София на 18 април 1981 г.
Творчество
редактиранеДимитър Осинин е автор на стихотворения, пътеписи и очерци. Събира, обработва и издава народни песни. Превежда от немски и руски език.
Сътрудничи на периодичния печат и специализираните издания. Член е на Съюза на българските писатели.
Библиография
редактиране- „Морски ветрила“ (1933 г.)
- „Тихи пристанища“ (1933 г.)
- „Душата на българина. Битови народни песни“ (1943 г.)
- „Срещу Огоста. Пътни скици“ (1952 г.)
- „По хайдушки сборища“ (1957 г.)
- „През тиха бяла Дунава“ (1959 г.; 1976 г.)
- „Спомени за Николай Хрелков“ (1960 г.)
- „От лехичка стръкче. Народни песни“ (1961 г.)
- „По пътя на вождовете на въстанието 1923“ (1963 г.)
- „Каменна приказка“ (1965 г.)
- „През родна земя“ (1967 г.)
- „Земя ненагледна“ (1971 г.)
- „В огледалото на народните песни“ (1973 г.)
- „Литературни въпроси“ (1976 г.)
- „Житата пътуват. Пътеписи“ (1978 г.)
- „Избрани произведения“, в 2 т. (1981 г.) и др.
Източници
редактиране- ↑ Алтънков, Никола Г. История на БКП 1919 – 1989. София, Изд. Факел, 2018. ISBN 978-954-411-254-7. с. 736.
- ↑ Алтънков, Никола Г. История на БКП 1919 – 1989. София, Изд. Факел, 2018. ISBN 978-954-411-254-7. с. 731, 634, 736.