Отваря главното меню

Бя̀ла Сла̀тина е град в област Враца, Северозападна България. Той е административен и стопански център на община Бяла Слатина.

Бяла Слатина
Chital-bsl.JPG
България
43.4689° с. ш. 23.9442° и. д.
Бяла Слатина
Област Враца
43.4689° с. ш. 23.9442° и. д.
Бяла Слатина
Бяла Слатина
43.4689° с. ш. 23.9442° и. д.
Бяла Слатина
Общи данни
Население 12 519 (ГРАО, 2015-03-15)*
9 856 (2018) (НСИ)
Землище 82,383 km²
Надм. височина 99±1 m
Пощ. код 3200
Тел. код 0915
МПС код ВР
ЕКАТТЕ 7702
Администрация
Държава България
Област Враца
Община
   - кмет
Бяла Слатина
Иво Цветков
(ГЕРБ)
Адрес на общината
ул. „Климент Охридски“ 68
тел.: 0915/8-20-11
е-поща
Бяла Слатина в Общомедия

Населението на града към края на 2016 година е 10 200 жители.[1][2][3]

Според специалисти, занимаващи се с произхода на имената (ономастици), името Слатина означава 'солен извор'.

ГеографияРедактиране

Градът се намира на около 50 км североизточно от Враца в Северозападна България, област Враца, община Бяла Слатина. Бяла Слатина се намира в ниска част на равнината и затова при движение по пътя за града самият град не се вижда. Бяла Слатина е един от малкото градове строени планово – с прави и дълги улици. На север от града се намира вилна зона (застроени вили по цялата дължина на града). Покрай града от север–североизток минава река Скът.

НаселениеРедактиране

Долната таблица показва изменението на населението на града в периода след Втората световна война (1946 – 2016):[1][2][3]

Бяла Слатина
година 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2005 2007 2009 2011 2016
население 9 324 13 442 14 951 15 745 16 068 15 995 13 832 13 165 12 695 12 433 12 289 10 200
Източници: Национален статистически институт[1], „Citypopulation.de“[2] и „Pop-stat.mashke.org“[3]

История на градаРедактиране

Първата болница в селото е открита през 1889. През 1907 година толстоисти правят опит да основат своя колония в селото и дори инсталират там печатна машина, но са изгонени от местните жители.[4]

В първите години на XX век градът е известен с трайната си подкрепа за Прогресивнолибералната партия.[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година трима души от Бяла Слатина са доброволци в Македоно-одринското опълчение[6][7]. Бяла Слатина е обявена за град с указ на цар Фердинанд от 27 юни 1914 година. Илия Калканов е кметът при който населеното място става град.

ИкономикаРедактиране

  • „Балканкар Мизия“ АД (не функционира)
  • „Вега стар“ ЕООД – консервна фабрика
  • „Гарант“ АД – машиностроителен завод
  • „Пионер“ АД – шивашка фабрика
  • „Белпред“ АД
  • „Фортуна-ФЗ“ АД
  • „Милве“ АД
  • „Рила Стил“ АД – клон (не функционира)
  • „Юнион Левъл“ АД – клон
  • „Капаска“ ООД – клон
  • Нешо Миранов ЕТ
  • „Искра“ ООД
  • „Кардинал“ ЕТ
  • „ПапасМел“ ЕАД – мелница

По време на социализма в града са работили няколко големи завода. Тогава градът бързо се е разраствал и от него държавата е печелела много. Например по-голямата част от продукцията на шивашкото предприятие „Пионер“ е изнасяна в СССР. Произвеждани са и части за мотокари. След промените от 1989 г. предприятията са приватизирани, земеделската земя е реституирана, в града остават почти всички заводи, но с много намален персонал и производство.

 
Общинската администрация

Обществени институцииРедактиране

КметовеРедактиране

КултураРедактиране

 
Читалище „Развитие 1892“

През зимата 1892 г., по инициатива на Иван А.Цонев, главен бирник на селото, и със съдействието Гюздо Петков и други будни хора се основава читалище и се именува „Развитие“. Читалището разполага с библиотека, художествена галерия танцови зали и др. През годините се появяват и художествените любителски колективи като: Белослатинския театър, Детско театрално студио „Буратино“, Детска театрална школа „Лъч“, появава се и музикалното изкуство като се свормират Духовата музика, Четригласният смесен хор, Мъжка вокална група, Детски народен хор, Смесеният камерен хор, Детските вокални групи: „Мини Мис“, „Бяла Слата“, „Бони-Бон“ и Детска музикална школа, появява се и танцовото изкуство, като се създават: танцов състав „Развитие“, тогавашният ансамбъл „Пионер“, група на характерни танци, група по модерен балет, балет „Грация“. През 1983 г. е построена новата сградата на читалище „Развитие“.

ОбразованиеРедактиране

 
Гимназия „Св. Климент Охридски“
 
Плоча от бял пясъчник с гравирани и релефни кръстове из двора на църквата „Света Параскева“ в Бяла Слатина. Скицирана от Иван Енчев – Видю в 1930 г.

ЗабележителностиРедактиране

Редовни събитияРедактиране

  • Майски културни празници: провеждат се всяка година около празника на славянската просвета и култура 24 май.
  • Традиционен белослатински панаир: провежда се всяка година около 14 септември Кръстовден. Празникът продължава няколко дни. Включва културна програма и представяне на браншови организации.
  • Празник на Бяла Слатина: отбелязва се на църковния празник Кръстовден (14 септември) с решение на Общинския съвет от 2002 г.

ЛичностиРедактиране

Родени в Бяла Слатина
Свързани с града

СпортРедактиране

 
Стадион „Чавдар“

Футболен клуб „Чавдар“ (Западна „Б“ група)

Волейболен клуб "Чавдар"

Джудо клуб "Чавдар" 2015

ИзточнициРедактиране

  1. а б в Население – градове в България – „НСИ“
  2. а б в Население – градове в България – „WorldCityPopulation“
  3. а б в Население – градове в България – „pop-stat.mashke.org“
  4. Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 46.
  5. Милюков, Павел. Живата истина (Студии за България). София, Изток-Запад, 2013. ISBN 978-619-152-162-3. с. 162.
  6. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 832
  7. От Искър до Огоста

Външни препраткиРедактиране