Бяла Слатина

град в България

Бя̀ла Сла̀тина е град в област Враца, Северозападна България. Той е административен и стопански център на община Бяла Слатина.

Бяла Слатина
Chital-bsl.JPG
България
43.4667° с. ш. 23.9333° и. д.
Бяла Слатина
Област Враца
43.4667° с. ш. 23.9333° и. д.
Бяла Слатина
Бяла Слатина
43.4667° с. ш. 23.9333° и. д.
Бяла Слатина
Общи данни
Население 12 519 (ГРАО, 2015-03-15)*
9856 (2018) (НСИ)
Землище 82,383 km²
Надм. височина 99±1 m
Пощ. код 3200
Тел. код 0915
МПС код ВР
ЕКАТТЕ 7702
Администрация
Държава България
Област Враца
Община
   кмет
Бяла Слатина
Иво Цветков
(ГЕРБ)
Адрес на общината
ул. „Климент Охридски“ 68
тел.: 0915/8-20-11
е-поща
Бяла Слатина в Общомедия

Населението на града към края на 2016 година е 10 200 жители.[1][2][3]

Според специалисти, занимаващи се с произхода на имената (ономастици), името Слатина означава 'солен извор'.

ГеографияРедактиране

Градът се намира на около 50 км североизточно от Враца в Северозападна България, област Враца, община Бяла Слатина. Бяла Слатина се намира в ниска част на равнината и затова при движение по пътя за града самият град не се вижда. Бяла Слатина е един от малкото градове строени планово – с прави и дълги улици. На север от града се намира вилна зона (застроени вили по цялата дължина на града). Покрай града от север–североизток минава река Скът.

НаселениеРедактиране

Долната таблица показва изменението на населението на града в периода след Втората световна война (1946 – 2016):[1][2][3]

Бяла Слатина
година 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2005 2007 2009 2011 2016
население 9324 13442 14951 15745 16068 15995 13832 13165 12695 12433 12289 10200
Източници: Национален статистически институт[1], „Citypopulation.de“[2] и „Pop-stat.mashke.org“[3]

История на градаРедактиране

Първата болница в селото е открита през 1889. През 1907 година толстоисти правят опит да основат своя колония в селото и дори инсталират там печатна машина, но са изгонени от местните жители.[4]

В първите години на XX век градът е известен с трайната си подкрепа за Прогресивнолибералната партия.[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година трима души от Бяла Слатина са доброволци в Македоно-одринското опълчение[6][7]. Бяла Слатина е обявена за град с указ на цар Фердинанд от 27 юни 1914 година. Илия Калканов е кметът при който населеното място става град.

ИкономикаРедактиране

  • „Балканкар Мизия“ АД (не функционира)
  • „Вега стар“ ЕООД – консервна фабрика
  • „Гарант“ АД – машиностроителен завод
  • „Пионер“ АД – шивашка фабрика
  • „Белпред“ АД
  • „Фортуна-ФЗ“ АД
  • „Милве“ АД
  • „Рила Стил“ АД – клон (не функционира)
  • „Юнион Левъл“ АД – клон
  • „Капаска“ ООД – клон
  • Нешо Миранов ЕТ
  • „Искра“ ООД
  • „Кардинал“ ЕТ
  • „ПапасМел“ ЕАД – мелница

По време на социализма в града са работили няколко големи завода. Тогава градът бързо се е разраствал и от него държавата е печелела много. Например по-голямата част от продукцията на шивашкото предприятие „Пионер“ е изнасяна в СССР. Произвеждани са и части за мотокари. След промените от 1989 г. предприятията са приватизирани, земеделската земя е реституирана, в града остават почти всички заводи, но с много намален персонал и производство.

 
Общинската администрация

Обществени институцииРедактиране

КметовеРедактиране

КултураРедактиране

 
Читалище „Развитие 1892“

През зимата на 1892 г., по инициатива на Иван А.Цонев, главен бирник на селото, и със съдействието на Гюздо Петков и други будни хора се основава читалище и се именува „Развитие“. Читалището разполага с библиотека, художествена галерия, танцови зали и др. През годините се появяват и художествените любителски колективи като: Белослатинския театър, Детско театрално студио „Буратино“, Детска театрална школа „Лъч“, появява се и музикалното изкуство като се свормират Духовата музика, Четригласният смесен хор, Мъжка вокална група, Детски народен хор, Смесеният камерен хор, Детските вокални групи: „Мини Мис“, „Бяла Слата“, „Бони-Бон“ и Детска музикална школа, появява се и танцовото изкуство, като се създават: танцов състав „Развитие“, тогавашният ансамбъл „Пионер“, група на характерни танци, група по модерен балет, балет „Грация“. През 1983 г. е построена новата сградата на читалище „Развитие“.

ОбразованиеРедактиране

 
Гимназия „Св. Климент Охридски“
 
Плоча от бял пясъчник с гравирани и релефни кръстове из двора на църквата „Света Параскева“ в Бяла Слатина. Скицирана от Иван Енчев – Видю в 1930 г.

ЗабележителностиРедактиране

  • Китката“ е местност с дъбова горичка, намираща се край западния край на Бяла Слатина. Тя е бивш дългогодишен символ на града и общината, включен в герба на града. Горичката включва 15-ина дъбове, израснали в кръг като китка, намираща се в близкия район, известен като Агиното бранище. Към 2012 г. вече не съществува, горичката с дъбовете е унищожена.
  • Паметник на Ботевия четник Кольо Радев-Черкеза – намира се на гроба му в двора на храм „Света Параскева“.
  • Паметник на поета революционер Николай Хрелков – намира се в централния градски парк.
  • Паметник „Перката“ – паметник на загинали по време на Втората световна война съветски летци. Намира се на едно от възвишенията североизточно от града в местността „Лесопарка“. До паметник във вид на част от самолетно витло, се стига по извити бетонни стъпала от местността „Езерото“.
  • Паметник на Цола Драгойчева – намира се на централния градски площад.
  • Паметник на антифашиста Благой Монов – намира се в двора на прогимназия „Св. Климент Охридски“.
  • Паметник на военнослужещите и доброволците от града, загинали по време на Сръбско-българската война, Балканската война, Междусъюзническата война, Първата световна война и Втората световна война. Представлява стоманобетонна конструкция, облицована с мрамор, с надпис „Българийо, за тебе те умряха!“. На 3 плочи от черен гранит са списъците с имената по азбучен ред на загиналите през войните. Построен е през 2014 година. Намира се на централния градски площад пред сградата на общинската администрация.
  • Читалище „Развитие 1892“ се намира се на площад „Демокрация“ № 1

Редовни събитияРедактиране

  • Майски културни празници: провеждат се всяка година около празника на славянската просвета и култура 24 май.
  • Традиционен белослатински панаир: провежда се всяка година около 14 септември Кръстовден. Празникът продължава няколко дни. Включва културна програма и представяне на браншови организации.
  • Празник на Бяла Слатина: отбелязва се на църковния празник Кръстовден (14 септември) с решение на Общинския съвет от 2002 г.

ЛичностиРедактиране

Родени в Бяла Слатина
Свързани с града
 
Стадион „Чавдар“

СпортРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. а б в Население – градове в България – „НСИ“
  2. а б в Население – градове в България – „WorldCityPopulation“
  3. а б в Население – градове в България – „pop-stat.mashke.org“
  4. Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 46.
  5. Милюков, Павел. Живата истина (Студии за България). София, Изток-Запад, 2013. ISBN 978-619-152-162-3. с. 162.
  6. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 832
  7. От Искър до Огоста

Външни препраткиРедактиране