Димитър Попов (генерал, р. 1909)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Попов.
Димитър Николов Попов е български офицер, генерал-лейтенант.
| Димитър Попов | |
| български генерал | |
 | |
| Битки/войни | Втора световна война |
|---|---|
| Образование | Национален военен университет |
| Дата и място на раждане | |
| Дата и място на смърт | 1975 г.
|
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
Биография редактиране
Роден е на 20 април 1909 г. в Брезово. От 1924 до 1929 г. учи в гимназия. Като младеж започва да изповядва идеите на БКП и е убеден привърженик на дружбата между България и СССР. Между октомври 1929 и юли 1930 г. е школник в Школата за запасни офицери. След като завършва за 1 месец между август и септември 1930 г. е на стаж в девети пехотен пловдивски полк. Завършва Военното училище в София през 1933 г. Командир на взвод е в първи армейски артилерийски полк (септември 1933-септември 1939). През 1940 – 1941 г. е изпратен на специализация в Германия във висшето военно училище по противовъздушна отбрана в Берлин, на тематика противовъздушна отбрана, по време на която натрупва краен негативизъм към хитлеристкия режим. През 1941 година е командир на батарея, дивизион в първо противовъздушно отделение. През 1944 г. става член на БКП. На 9 септември 1944 г. е част от офицерите участвали в овладяването на Военното министерство като командир на прожекторната група към противовъздушната отбрана на София. По време на войната срещу Хитлер е командир на първа гвардейска пехотна дивизия (септември 1944-юни 1945). След това заема различни длъжности в Министерството на отбраната като командир на Мотострелкова дивизия. През юли 1945 г. е изпратен във Военната академия „Ворошилов“ в СССР, която завършва през януари 1947 г.[1][2] и така заедно с генерал Петър Илиев става един от двамата единствени български офицери от царство България които са били на служба преди и след 9 септември 1944 завършили съветска военна академия. По време на следването си в СССР е военен аташе на разположение.[3]
От януари до декември 1947 г. е началник на отдел „Бойна подготовка“ в Министерството на народната отбрана. В периода януари 1948-август 1950 г. е началник на Оперативния отдел на Генералния щаб. От 1 януари 1950 г. е заместник-началник на Генералния щаб.[4] От август 1950 до 1951 г. е началник на катедра „Оперативно изкуство“ на Военната академия. В периода 1951 – 21 март 1955 е заместник-началник по оперативната и тактическата подготовка на Академията[5]. От 21 март 1955 г. е началник на отдел „Военноучебни заведения“ в Министерството на отбраната. От 1960 до 1962 г. е командир на втора мотострелкова дивизия. Достига до чин генерал-лейтенант [6] Награждаван е с орден „Георги Димитров“, с орден НР.България 1 ва ст., с орден „9 септември 1944“, с орден „За народна свобода“, с орден „За храброст“, IV степен, 1 клас, орден „Свети Александър“, III степен с мечове по средата, съветския орден „Кутузов“ II степен (10.08.1945)[7] и други.
Образование редактиране
- Школа за запасни офицери (октомври 1929-юли 1930)
- Военно на Негово Величество училище (до 1933)
- Военната академия „Ворошилов“ (юли 1945-януари 1947)
Военни звания редактиране
- Подпоручик (6 септември 1933)
- Поручик (3 октомври 1936)
- Капитан (1943)
- Генерал-майор (9 септември 1944)
- Генерал-лейтенант (23 септември 1948)
Бележки редактиране
- ↑ Протокол № 264 от 4 октомври 1956 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП, с.22
- ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 118
- ↑ „Държавна сигурност и офицерите от БНА (1944 – 1960)“, КРДОПБГДСРСБНА, 2014, с. 121
- ↑ „Военното разузнаване през комунизма“, КРДОПБГДСРСБНА, 2012, с.268
- ↑ Протокол № 264 от 4 октомври 1956 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП, с.22
- ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, ЦДА, Главно управление на архивите при Министерския съвет, стр. 353
- ↑ www.podvignaroda.ru
