Димитър Силяновски
Димитър Антонов Силяновски е виден български учен юрист и общественик, председател на Македонския научен институт.[1]
| Димитър Силяновски | |
| български юрист | |
 | |
| Роден |
25 октомври 1892 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
Биография редактиране
Димитър Силяновски е роден в 1892 година в Крушево, днес в границите на Северна Македония. Дядо му е строител на главната църква в града. Димитър Силяновски учи в класическия отдел на Първа софийска мъжка гимназия. Записва математика в Софийския университет. В 1915 година завършва право в Юридическия факултет на университета. Участва в Първата световна война като запасен подпоручик в Първа полска допълваща батарея.[2]. След войните работи в Софийския търговски съд. Специализира съдоустройство и съдопроизводство в Германия и Австрия (1925). След завръщането си в България започва да преподава в Юридическия факултет. През 1928 става доцент, а в 1932 година - професор по граждански процес. Води курсове по предпазен конкордат и по трудово право (1940 - 1942). Известно време е декан на Юридическия факултет, а в 1944 година става ректор на Университета. От 1938 г. също така е бил зам.-ректор на Свободния университет за политически и стопански науки (днес УНСС)[3].
Димитър Силяновски развива и активна дейност за каузата на македонските българи. След Първата световна война се включва в дейността на македонските бежански организации. Той е активен участник в дейността на Македонския научен институт, като от 1930 г. е член на Управителния му съвет, а през 1940 г. е подпредседател на Изпълнителния съвет.
След Деветосептемврийския преврат през 1944 година и уволяването на старото ръководство на МНИ през януари 1945 година Силяновски е назначен за председател на Института. Но през ноември 1945 Силяновски се отказва от участие в ръководството на МНИ, поради засиления натиск от страна на комунистическата власт за фалшифициране на историята на Македония и нейното българско население.
Димитър Силяновски е баща на композитора Трифон Силяновски.
Родословно дърво редактиране
| Аврам Силяновски | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Георги Силяновски (1857 — 1944) | Константин Силяновски | Иван Силяновски | Антон Силяновски | Олга Футекова | Захарий Футеков (1871 — 1949) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Васил Силяновски (1870 — 1946) | Григор Силяновски (1872 — 1937) | Димитър Силяновски (1892 — 1971) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Константин Силяновски | Трифон Силяновски (1932 — 2005) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Трудове редактиране
- „Изменение на иска“ (1932)
- „Материалната законна сила в гражданския процес“ (1934)
- „Гражданско съдопроизводство“ (1938 – 1946)
- „Частични искове и тяхната допустимост“ (1941)
- „Редовността на предавяването на иска като процесуална предпоставка“ (1948)
- „Изясняване на фактическата страна на спора в гражданския процес“ (1961)
Източници редактиране
- ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 352.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 90.
- ↑ Aurea. Златни правила. Годишник на ЮФ. УИ „Стопанство“бр. 4 2010 г.
- Енциклопедия България, Т.6, Издателство на БАН, София, 1988
- Проф. Борис Яновски, „Любомир Милетич - учен и общественик“, в: „Македонски преглед“, г.XIV, 1991, кн.2.
- Биография на сайта на Македонския научен институт