Юристът (немски Jurist от латински)[1] или правник (стар български стил), правист е лице, което се занимава с правни въпроси[1] – изследва и изучава законодателството и юриспруденцията (правната теория и съдебната практика)[2], както и нормотворчеството[1], с научна или практическа цел. Такъв човек може да практикува преподавайки Право (правна дисциплина (да бъде теоретик)), да практикува юридическа професия или да съчетава и двете. В наши дни юристът трябва да е завършил висше юридическо образование и да е придобил юридическа правоспособност[3].

Юридически професииРедактиране

Юридически професии са: адвокат, държавен съдебен изпълнител, нотариус, помощник-нотариус, помощник-частен съдебен изпълнител, прокурор, следовател, съдия, съдия по вспиванията, частен съдебен изпълнител, юрисконсулт и други.

Известни български юристиРедактиране

Университетски преподавателиРедактиране

Известни български юристи – университетски преподаватели са: Венелин Ганев, Цеко Торбов, Стоян Данев, Йосиф Фаденхехт, Любен Диков, Константин Кацаров, Иван Апостолов, Петър Абрашев, Стефан Бобчев, Никола Долапчиев, Иван Ненов, Александър Кожухаров, Витали Таджер, Любен Василев, Петко Стайнов, Живко Сталев, Димитър Силяновски, Петко Венедиков, Стефан Баламезов, Александър Джеров и много други.

Юридическо образованиеРедактиране

За упражняване на юридическа професия се изисква придобито висше юридическо образование (със степен магистър), както и придобита юридическа правоспособност.[4] Юридическо образование се придобива в юридическите факултети. В България има няколко юридически факултета, сред които най-старият е този на Софийския университет (1892 г.)[5]. Множество юридически дисциплини се изучават от 1920 г. и в Университета за национално и световно стопанство[6], а през 1991 г. е създаден и самостоятелен юридически факултет; като през същата година, е разкрита и програма (факултет) „Право“, в създадения тогава (1991 г.) Нов български университет[7]. Право се изучава още в Пловдивския университет, Великотърновския университет, Югозападния университет, Варненския свободен университет.

ИзточнициРедактиране

  1. а б в Александър Милев, Божил Николов, Йордан Братков, Емилия Пернишка. „Речник на чуждите думи в българския език“, пето издание. София, „Наука и изкуство“, 2007. ISBN 954-02-0263-9. с. 881.
  2. Jurist". Oxford English Dictionary Second Edition on CD-ROM. Oxford: Oxford University Press. 2009.
  3. Съгласно Закона за съдебната власт
  4. Съгласно Наредба за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността „Право“ и професионална квалификация „юрист“, приета с Постановление № 82 от 26 април 2017 г.
  5. www.uni-sofia.bg
  6. Aurea Златни правила, издат. „Стопанство“ София 2010 г. стр. 7
  7. Нов български университет. // Посетен на 14.12.2019.