Димитър Стоянов (физик)

български физик
Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Стоянов.

Димитър Цветанов Стоянов е български физик, член-кореспондент на БАН.

Димитър Стоянов
български физик
Роден
Починал
14 януари 2002 г. (66 г.)
Националностбългарин
Учил вСофийски университет
Обединен институт за ядрени изследвания
Научна дейност
Областматематическа физика, теоретична физика и физика на елементарните частици
Работил вСофийски университет (1973)
Институт за ядрени изследвания и ядрена енергетика (1973)
Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“ (1976 – 1986)
Титлачлен-кореспондент
Членува вБългарска академия на науките

Биография редактиране

Роден е в Пловдив на 6 октомври 1935 година. През 1959 година завършва Софийския университет, специалност физика и впоследствие прави специализации в Обединения институт за ядрени изследвания в Дубна (1963 – 1976) и в Италия (1984, 1986, 1988).[1]

След дипломирането си постъпва в секцията по теоретична физика на Физическия институт на БАН, където е последователно научен сътрудник (1967), старши научен сътрудник II степен (1972) и старши научен сътрудник I степен (1982) в Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика. Успоредно с това преподава и във Физическия факултет на СУ, където е доцент (1973) и професор (1982).[1] Член е на научния съвет на Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика от 1977 година до смъртта си през 2002 година.[2]

Между 1971 и 1976 година е началник сектор в Лабораторията по теоретична физика на Обединения институт за ядрени изследвания в Дубна.[2]

Чете курсовете по математически методи във физиката, теория на групите и квантова теория на полето. Между 1976 и 1986 година преподава и във Висшия педагогически институт в Шумен (днес Шуменски университет), където води основния курс по математически методи във физиката.

Бил е гостуващ професор в няколко чуждестранни академични институции като Международния център по теоретична физика в Триест (Италия) и Техническия университет в Клаустал (Германия).[3]

Член е на Висшата атестационна комисия от 1985 година. По-късно е заместник-председател на СНС на ВАК за физически науки. Избран е за член-кореспондент на БАН на 16 юни 1997 година.[2]

Почива на 14 януари 2002 година.

Научни постижения редактиране

Научните интереси на Димитър Стоянов са в областите на математическата физика, теоретичната физика и физиката на елементарните частици. Има принос за решаването на релативистичната задача за трите тела (чрез свеждането ѝ до двумерна задача). Изследва дуалността в резонансните модели на амплитудата на разсейването. Прилага подходи от теория на групите в теорията на елементарните частици. Изследва симетриите и нарушаването им при класически двумерни точно решими квантови модели. Отново с подходи от теория на групите, приложени към симетриите, дава точни решения на някои класически четиримерни модели.[1]

Пионер е в областта на конформната суперсиметрия.

Съвместно с акад. Иван Тодоров за първи път изследват квантуването на безкрайно-компонентни полета, преобразуващи се по унитарни представяния на Лоренцовата група и анализират връзката спин – статистика за такива полета, проверявайки валидността на основните постулати на аксиоматичната квантова теория на полето и следствията от тях.[3]

Източници редактиране

  1. а б в Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 11. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104333. с. 4262.
  2. а б в Член-кореспондент Димитър Стоянов (06.10.1935 – 14 януари 2002), Музей по история на физиката в България
  3. а б Член-кор. на БАН, проф. дфмн Димитър Цветанов Стоянов (1935 – 2002), Сайт на ИЯИЯЕ–БАН