Димитър Хаджилиев
Димитър Георгиев Хаджилиев е български писател и преводач.
| Димитър Хаджилиев | |
| български писател | |
| Роден |
15 октомври 1895 г.
|
|---|---|
| Починал | 6 декември 1960 г.
|
| Учил в | Солунска българска мъжка гимназия |
Биография
редактиранеХаджилиев е роден в 1895 година в Крива паланка, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. В 1913 година завършва с последния двадесет и седми випуск Солунската българска мъжка гимназия.[1] Става учител в село Гърбино, Кюстендилско, където преподава до 1916 година, когато заминава за фронта за да вземе участие в Първата световна война.[2]
След войната после учи в Търговската академия във Виена, която завършва в 1923 година. Работи като счетоводител до 1933 година и в Търговското дружество на платопродавците до 1945 г. Директор е на Реалистичния театър от 1936 до 1937 г.
След Деветосептемврийския преврат в 1944 година е редактор на вестник „Народна борба“ от 1946 до 1950 година. Борис Делчев го нарича:
| „ | ...младият по дух и вечно усмихнат Димитър Хаджилиев...[3] | “ |
Творчество
редактиранеПървите си произведения Хаджилиев печата в списание „Пламък“. В 1929 година излиза сборникът му „Камъните говорят“, посветен на Септемврийското въстание. В същата година превежда „На Западния фронт нищо ново“ на Ремарк. В 1932 година издава антологията „Покрусена България“.[4]
Външни препратки
редактиране- „Антология покрусена България“, София, 1932 година
Бележки
редактиране- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 101.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 87.
- ↑ Делчев, Борис. Познавах тези хора. Мемоарни очерци, книга ІІІ, Издателска къща Иван Вазов, София, 1994, стр. 16.
- ↑ Енциклопедия „България“, том 7, София, Издателство на БАН, 1996, стр. 236.