Динго (Canis lupus dingo) е диво куче, което преди това е било домашно и е единствен представител на Плацентни във фауната на Австралия. Наименованието динго най-вероятно идва от тинго, име, с което аборигените наричат техните кучета.[1][2]

Динго
♂ Динго
Динго
♀ Динго
Динго
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):Терапсиди (†Therapsida)
(без ранг):Зверозъби влечуги (†Theriodontia)
клас:Бозайници (Mammalia)
(без ранг):Еутерии (Eutheria)
клон:Pan-Carnivora
клон:Carnivoramorpha
клон:Carnivoraformes
разред:Хищници (Carnivora)
семейство:Кучеви (Canidae)
триб:Canini
род:Кучета (Canis)
вид:Вълк (C. lupus)
подвид:Динго (C. l. dingo)
Научно наименование
Meyer, 1793
Разпространение
Обхват на вкаменелости
Динго в Общомедия
[ редактиране ]

Динго има средна височина – 47-67 cm, дължина на тялото 86-122 cm, дължина на опашката 26-38 cm. Теглото им е от 10 до 19 kg, в много редки случаи до 24 kg. Окраската на тялото обикновено е рижава. Чистокръвните динго не могат да лаят, или поне техният лай се различава съществено от този на другите кучета, но могат да вият. Те са преимуществено нощни животни, особено в топлите райони. Известни са много малко случаи на нападение на динго над хора.

Разпространено е предимно в Австралия и в някои откъслечни райони на югоизточна Азия. В диетата на дингото влизат зайци, овце, кенгуру и други видове животни, включително насекоми. Дингото се размножава веднъж годишно.

  1. Corbett. Canis lupus ssp. dingo // Червен списък на застрашените видове 2006. IUCN, 2004. Посетен на 4 януари 2009. (на английски) Database entry includes justification for why this subspecies is vulnerable
  2. Canis lupus dingo // Mammal Species of the world. bucknell. Посетен на 4 януари 2010.