Дино Георгиев Кьосев[1] е български обществен деец, журналист и историк.[2]

Дино Кьосев
български обществен деец и историк
Роден
Починал
3 януари 1977 г. (75 г.)
Научна дейност
ОбластИстория

Биография

редактиране

Кьосев е роден в 1901 година в Кукуш, тогава в Османската империя, днес Килкис, Гърция. След Балканската война семейството му емигрира в Струмица, тогава в България, където Кьосев завършва гимназия. След Първата световна война той заминава за Виена, където завършва ветеринарна медицина с докторат.

Завръщайки се в България, Кьосев сътрудничи на Вътрешната македонска революционна организация (обединена) и става един от редакторите на печатния ѝ орган вестник „Македонско дело“ с псевдоним Клисуров (1925 – 1933). От 1927 година е член на Българската комунистическа партия. През 1932 година някои членове на ВМРО (обединена), включително и Кьосев, поставят за първи път въпроса за признаване на отделна македонска нация.

През 1933 година той емигрира в СССР, където работи като ветеринар. По това време изнася и доклад в средите на Коминтерна в Москва във връзка с необходимостта от признаването на отделна македонска нация. След приемане на Резолюцията на Коминтерна по Македонския въпрос през 1934 година, Задграничното бюро на БКП в Москва създава група, която да разработи план за проучване на въпроса за „македонския език и нация“ и да излезе с решение, в която е включен и той.

Арестуван е на 23 април 1936 година, като заместник-директор по научната работа на Всесъюзния институт по експериментално ветеринарно дело. Осъден е на 5 години в лагер.[2] Реабилитиран е с определение на Военната колегия на Върховния съд на СССР на 22 септември 1956 година.[2]

В март 1948 се завръща в България[2] и работи в Министерство на земеделието и горите. От 1950 година е редактор в „Работническо дело“. В 1956 – 1957 година е кореспондент на вестника в Берлин, а от 1958 до 1966 година е негов заместник главен редактор. С разрива между Сталин и Тито след 1948 година заема антиюгославска позиция, а с промяната на политиката по Македонския въпрос в края на 50-те години, започва да акцентира в публикациите си върху липсата на етнически смисъл на понятието „македонски народ“ в традициите на македонското освободително движение и отхвърля съществуването на македонска нация преди създаването на югославската федерация.

От 1963 до 1977 година Кьосев е председател на Съюза на македонските културно просветни дружества. Член е на Националния съвет и на Президиума на Отечествения фронт, както и на Националния комитет за защита на мира и на Славянския комитет в България. Изследва македоно-одринското освободително движение.

Носител е на ордените „Народна република България (орден)“ ІІ степен (1961), „Георги Димитров“ (1971) и Златна игла от Лигата за дружба между народите, ГДР (1970).

Дино Кьосев умира в 1977 година.[3]

Далечен негов роднина е българският общественик професор Александър Кьосев.

Сред по-известните му трудове са:

  • „Борбите на македонския народ за освобождение“ (1950)
  • „Илинденско въстание“ (1953)
  • „История на македонското национално революционно движение“ (1954)
  • „Гоце Делчев“ (1967)
  • Гоце Делчев. Писма и други материали“ (1967)[4]

Външни препратки

редактиране
  1. Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 74.
  2. а б в г Българи жертви на сталинисткия терор // Сите българи заедно. Посетен на 23 юни 2022 г.
  3. Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, стр. 135.
  4. Енциклопедия България, том 3, Издателство на БАН, София, 1982, стр. 687.