Диоклецианов акведукт

Диоклециановият акведукт (на хърватски: Dioklecijanov akvadukt) е акведукт и археологически обект в хърватския град Сплит, сред 3-те най-добре запазени акведукти на територията на бивша Югославия, наред с Скопския акведукт в Република Македония и Барския акведукт в Черна гора.

Диоклецианов акведукт
Dioklecijanov akvadukt
Акведуктът на Диоклециан през 2013 г.
Акведуктът на Диоклециан
през 2013 г.
Карта
Местоположение в Сплит
Видакведукт
МестоположениеСплит, Хърватия
Стилримски
Статутпаметник на културата
Диоклецианов акведукт в Общомедия
Панорамна снимка от 2017 г.

История редактиране

Акведуктът е построен от император Диоклециан в края на III или началото на IV в., за да снабдява с вода неговия дворец в античния Солин, днес Сплит[1][2]. По него е транспортирана вода от река Ядро, отстояща на 9 км северозападно от дворцовия комплекс. Дължината на акведукта е била 9 км, а разликата във височината между крайните му точки – 33 м.

Най-добре е запазена тази част от акведукта, която е в непосредствена близост до някогашния град Солин. В този участък дължината е 180 м, а височината достига 16,5 м. Конструкцията е изградена от тухли с пилони и арки, но основната част от съоръжението се намира частично или напълно под земята.

Акведуктът е разрушен при нахлуването на готите в средата на VI век и в продължение на 13 века не е използван. Чак през 1877 – 1880 г., когато тези земи се намират под контрола на Австро-Унгария, по идея на тогавашния кмет на Сплит Антонио Баямонти акведуктът е възстановен. През 1932 г. обаче с изграждането на водопроводната станция Копилица, той окончателно спира да функционира и понастоящем е сред най-интересните туристически обекти на Сплит. За последно укрепителни работи и реконструкция е извършена през 1999 г.

Източници редактиране

Външни препратки редактиране