Дитрих фон Шьоненберг

Дитрих фон Шьоненберг (на немски: Dietrich von Schönenberg/Schönenburg/Schönberg; *ок. 1480 в замък Хартелщайн при Швирцхайм; † 10 ноември 1542 в Хайделберг) е бургграф в Алцай, маршал на Курпфалц.

Дитрих фон Шьоненберг
бургграф в Алцай, маршал на Курпфалц
Роден
Починал
Ян Луйкен: Екзекуцията в Алцай 1529 г.

Той е син на Филип фон Шьоненберг, господар на Хартелщайн и съпругата му Елизабет фон дер Лайен. Брат му Йохан Йоахим фон Шьоненберг е „амтман“ в Курфюрство Трир, Килбург и Шьонекен и амтман на Курпфалц в Щромберг и е баща на два епископа Йохан фон Шьоненберг († 1599), архиепископ и курфюрст на Трир, и Георг фон Шьоненберг († 1595), княжески епископ на Вормс.

Дитрих фон Шьоненберг е между 1520 и 1531 г. бургграф на Алцай и „оберамт“. Там той е много строг и жесток, през 1529 г. арестува и екзекутира повече от 300 души, които са с друга вяра.[1][2]

През 1525 г. той е конен „обрист“ през Селската война в Пфалц. През 1540 г. той се издига на маршал на Курпфалц. През 1541 г. той представя Курпфалц в Райхстага в Регенсбург и 1542 г. в Райхстага в Нюрнберг.[3]

От 1530 до смъртта си той наследява брат си Йохан Йоахим като кур-пфалцски „амтман“ в Щромберг. Тази служба след него поема зет му Райхард Грайфенклау-Фолрадс.[4]

Дитрих фон Шьоненберг умира на 10 ноември 1542 г. в Хайделберг и е погребан във францисканската църква в Хайделберг.

Съобщава се, че е починал внезапно при вечеря с курфюрст Лудвиг V фон Пфалц.[5]

ФамилияРедактиране

Дитрих фон Шьоненберг се жени 1522 г. за Анна Кемерер фон Вормс-Далберг († 6 февруари 1549, погребана в Хатенхайм), дъщеря на Дитер VI фон Далберг (1468 – 1530) и Анна фон Хелмщат († 1528). Те имат една дъщеря:[6]

  • Анна, омъжена за Райхард Грайфенклау-Фолрадс.

ЛитератураРедактиране

  • Johann Maximilian von Humbracht: Die höchste Zierde Teutsch-Landes und Vortrefflichkeit des Teutschen Adels: Vorgestellt in der Reichs-Freyen Rheinischen Ritterschafft, Frankfurt am Main, 1707, Doppelseite 211
  • Jacob Christof Iselin: Neu-vermehrtes historisch-und geographisches allgemeines Lexicon, Band 4, S. 301, Basel, 1727
  • Johann Friedrich Gauhe: Des Heil. Röm. Reichs genealogisch-historisches Adels-Lexicon, Leipzig, 1719, Spalte 1491 u. 1492

ИзточнициРедактиране

  1. Samuel Geiser: Die taufgesinnten Gemeinden im Rahmen der allgemeinen Kirchengeschichte, Verlag Christian Schmutz, Courgenay, 1971, S. 252
  2. Johannes Kühn: Deutsche Reichstagsakten unter Kaiser Karl V., VII. Band, 2. Halbband, Göttingen 1963, S. 1325 f.
  3. Bayerische Akademie der Wissenschaften: Der Reichstag zu Nürnberg, 1542, Verlag Oldenbourg, 2010, ISBN 3486587331, S. 9 u. 963
  4. Johann Goswin Widder: Versuch einer vollständigen geographisch-historischen Beschreibung der kurfürstlichen Pfalz am Rheine, Band 3, S. 344, Frankfurt, 1787
  5. Manfred Krebs: Quellen zur Geschichte der Täufer, Band 4: Baden und Pfalz, Bertelsmann Verlag, Gütersloh, 1951, S. 141 u. 142
  6. Detlev Schwennicke: Europäische Stammtafeln. Stammtafeln zur Geschichte der europäischen Staaten. Neue Folge, Bd. 9: Familien vom Mittel-und Oberrhein und aus Burgund. Marburg 1986. Ohne ISBN, Tafel 55.

Външни препраткиРедактиране