Дитрих фон Шьоненберг
Дитрих фон Шьоненберг (на немски: Dietrich von Schönenberg/Schönenburg/Schönberg; *ок. 1480 в замък Хартелщайн при Швирцхайм; † 10 ноември 1542 в Хайделберг) е бургграф в Алцай, маршал на Курпфалц.
| Дитрих фон Шьоненберг | |
| бургграф в Алцай, маршал на Курпфалц | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 10 ноември 1542 г.
|
| Герб | |
 | |
Той е син на Филип фон Шьоненберг, господар на Хартелщайн и съпругата му Елизабет фон дер Лайен. Брат му Йохан Йоахим фон Шьоненберг е „амтман“ в Курфюрство Трир, Килбург и Шьонекен и амтман на Курпфалц в Щромберг и е баща на два епископа Йохан фон Шьоненберг († 1599), архиепископ и курфюрст на Трир, и Георг фон Шьоненберг († 1595), княжески епископ на Вормс.
Дитрих фон Шьоненберг е между 1520 и 1531 г. бургграф на Алцай и „оберамт“. Там той е много строг и жесток, през 1529 г. арестува и екзекутира повече от 300 души, които са с друга вяра.[1][2]
През 1525 г. той е конен „обрист“ през Селската война в Пфалц. През 1540 г. той се издига на маршал на Курпфалц. През 1541 г. той представя Курпфалц в Райхстага в Регенсбург и 1542 г. в Райхстага в Нюрнберг.[3]
От 1530 до смъртта си той наследява брат си Йохан Йоахим като кур-пфалцски „амтман“ в Щромберг. Тази служба след него поема зет му Райхард Грайфенклау-Фолрадс.[4]
Дитрих фон Шьоненберг умира на 10 ноември 1542 г. в Хайделберг и е погребан във францисканската църква в Хайделберг.
Съобщава се, че е починал внезапно при вечеря с курфюрст Лудвиг V фон Пфалц.[5]
Фамилия редактиране
Дитрих фон Шьоненберг се жени 1522 г. за Анна Кемерер фон Вормс-Далберг († 6 февруари 1549, погребана в Хатенхайм), дъщеря на Дитер VI фон Далберг (1468 – 1530) и Анна фон Хелмщат († 1528). Те имат една дъщеря:[6]
- Анна, омъжена за Райхард Грайфенклау-Фолрадс.
Литература редактиране
- Johann Maximilian von Humbracht: Die höchste Zierde Teutsch-Landes und Vortrefflichkeit des Teutschen Adels: Vorgestellt in der Reichs-Freyen Rheinischen Ritterschafft, Frankfurt am Main, 1707, Doppelseite 211
- Jacob Christof Iselin: Neu-vermehrtes historisch-und geographisches allgemeines Lexicon, Band 4, S. 301, Basel, 1727
- Johann Friedrich Gauhe: Des Heil. Röm. Reichs genealogisch-historisches Adels-Lexicon, Leipzig, 1719, Spalte 1491 u. 1492
Източници редактиране
- ↑ Samuel Geiser: Die taufgesinnten Gemeinden im Rahmen der allgemeinen Kirchengeschichte, Verlag Christian Schmutz, Courgenay, 1971, S. 252
- ↑ Johannes Kühn: Deutsche Reichstagsakten unter Kaiser Karl V., VII. Band, 2. Halbband, Göttingen 1963, S. 1325 f.
- ↑ Bayerische Akademie der Wissenschaften: Der Reichstag zu Nürnberg, 1542, Verlag Oldenbourg, 2010, ISBN 3486587331, S. 9 u. 963
- ↑ Johann Goswin Widder: Versuch einer vollständigen geographisch-historischen Beschreibung der kurfürstlichen Pfalz am Rheine, Band 3, S. 344, Frankfurt, 1787
- ↑ Manfred Krebs: Quellen zur Geschichte der Täufer, Band 4: Baden und Pfalz, Bertelsmann Verlag, Gütersloh, 1951, S. 141 u. 142
- ↑ Detlev Schwennicke: Europäische Stammtafeln. Stammtafeln zur Geschichte der europäischen Staaten. Neue Folge, Bd. 9: Familien vom Mittel-und Oberrhein und aus Burgund. Marburg 1986. Ohne ISBN, Tafel 55.
Външни препратки редактиране
- Burgruine Hartelstein – Schwirzheim, choenecken.com