Добрин Добрев (семиотик)

български литературовед семиотик
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Добрин Добрев.

Добрин Начев Добрев е български литературовед, семиотик и културолог, професор, доктор на филологическите науки.

Добрин Добрев
български литературовед семиотик
Роден

Националност  България
Образование Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Научна дейност
Област семиотика, литературна история и теория, литературна семиотика, естетика, културология, методика на преподаването на литература
Работил в Шуменски университет, Виенски университет
Политика
Партия ГЕРБ
Семейство
Съпруга Елка Добрева
Деца Николай Начев
Илина Начева

БиографияРедактиране

Роден е на 7 февруари 1951 г. в Дряново. Завършва гимназия в Шумен (1969) и „Българска филология“ в Софийския държавен университет (1974). След това работи в Института за чуждестранни студенти (ИЧС) – филиал Сливен, както и като експерт по литература в Шумен.

От 1980 г. е преподавател във Висшия педагогически институт в Шумен. Защитава докторска дисертация на тема „Проблеми на семиотичния анализ на художествената литература“ (1984). Специализира в София (1980), Бърно (1984), Прага (1986), Москва (1988) и Варшава (1989). През 1997 – 2000 г. е гост-лектор по български език, литература и култура във Виенския университет. Доктор на филологическите науки с дисертация на тема „Символите в българския символизъм“ (1999). От 2001 г. е професор по теория на литературата.

От 2002 до 2007 г. е ректор на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“.[1]

Член на Съюза на учените в България.

Изследването му „Теорията за знака в лингвистиката и литературната наука“ в съавторство с Е. Добрева е първото по рода си в България проследяване на същността и историческото развитие на знаковата система във филологическата наука.

Обявен за един от „Достойните българи за 2006 година“ в инициативата на вестник „24 часа“.

Три пъти носител на наградата на град Шумен за наука (1989, 2001 и 2015 г.).[2]

Почетен гражданин на град Шумен (2020 г.).[3][4][5]

Областен лидер на ГЕРБ в Шумен от август 2010 г. до октомври 2014 г.[6]

Член е на журито на националната награда „Иван Пейчев“ през 2009 г.[7], 2013 г.[8], 2017 г. и 2019 г.[9][10]

БиблиографияРедактиране

  • „Аспекти на художествените системи. Знакови характеристики“ (студия). – В: Годишник на СУ „Климент Охридски“, ФСС, том 76, кн. 2, 1982
  • Теорията за знака в лингвистиката и литературната наука. София: Издателство „Наука и изкуство“, 1988, 228 с. Издателски № 29304, Код 02/ 9535122311/ 5014–39–88 (в съавт. с Елка Добрева)
  • Поетика на Йовковия разказ. София: Университетско издателство „Климент Охридски“, 1989, 133 с. (второ изд. Шумен: Глаукс, 1993). Издателски индекс 186, Код 36/ 9535322211/5006–5–89
  • „Проблеми на общата текстова типология“ (студия). – В: Общуване с текста, София: Университетско издателство „Климент Охридски“, 1992, стр. 41 – 69.
  • Литературно образование и интерпретация на художествен текст в училище. Шумен: Глаукс, 1992, 125 с. ISBN 954-8164-04-3 (в съавт. с Теменуга Тенева)
  • Справочник на семиотичните термини. Шумен: Глаукс, 1992, 156 с. ISBN 954-8164-02-7 (в съавт. с Елка Добрева)
  • Справочник на символите в българския символизъм. Шумен: Глаукс, 1996, 264 с. ISBN 954-8164-01-9
  • Символите в творчеството на българските символисти. София: Сиела, 2000, 396 с. ISBN 954-649-339-2
  • „Бай Ганьо“ на Алеко Константинов. Контексти на прочита. София: Кръгозор, 2003, 152 с. ISBN 954-771-048-6
  • Увод в литературната теория. Шумен: Университетско издателство „Епископ Константин Преславски“, 2004, 198 с. ISBN 954-577-255-7 (в съавт. с М. Костадинова)
  • Тайните на Томбул джамия. Въведение в практическата семиотика на културата. Велико Търново: Фабер, 2010, 192 с.[11] ISBN 978-954-400-446-0
  • Изкуството: история на идеите. В. Търново: Фабер, 2014, 287 с. ISBN 978-619-00-0125-6[12][13]
  • „Тайните на глаголицата“ (студия). – В: Limes slavicus 2. Културни концепти на славянството. Шумен: Университетско издателство „Епископ Константин Преславски“, 2017, стр. 11 – 54.

ИзточнициРедактиране

  1. „Маргарита Георгиева е новият ректор на Шуменския университет“, Шум.bg, 30 ноември 2007 г.
  2. Биография на проф. Добрин Добрев на сайта на Шуменския университет.
  3. „Информация за почетните граждани на град Шумен“, сайт на община Шумен.
  4. „Професор и полковник почетни граждани на Шумен“, shumenonline.bg, 25 юни 2020.
  5. „Общинският съвет удостои проф. д.ф.н. Добрин Добрев със званието Почетен гражданин на град Шумен“, сайт на Шуменския университет, 28 май 2020.
  6. „Лидерът на ГЕРБ-Шумен Добрин Добрев подаде оставка, Любомир Христов пое поста“, topnovini.bg, 29 октомври 2014.
  7. Светлин Пламенов, „Наградата „Иван Пейчев“ обедини поетични селения“, в. „Шуменска заря“, 16 декември 2009 г.
  8. „Антонин Горчев е тазгодишният носител на Националната награда „Иван Пейчев“, topnovini.bg, 16.12.2013 г.
  9. „Кристин Димитрова е новият носител на Националната награда за лирика „Иван Пейчев“, 24shumen.com, 30 ноември 2019 г.
  10. Антоний Димов, „Кристин Димитрова с Наградата „Иван Пейчев“, БНР, 5 декември 2019 г.
  11. „Проф. Добрин Добрев: „Масони и суфи имат общи знаци“, интервю на сп. „Книжарница“ по повод книгата Тайните на Томбул джамия, 03.11.2011.
  12. Младен Енчев, „Пътеводител на естетическия стопаджия“, рец. в електронно списание LiterNet, 11.03.2015, № 3 (185).
  13. „Изкуството. История на идеите“, БНТ, 2 март 2015.
  • „Речник по нова българска литература“, С., 1994

Външни препраткиРедактиране