Довезенци или Довезенце или Довезанце (на македонска литературна норма: Довезанце; на албански: Dovezanci) е село в Северна Македония, в община Куманово.

Довезенци
Довезанце
— село —
42.0998° с. ш. 21.9083° и. д.
Довезенци
Страна Северна Македония
РегионСевероизточен
ОбщинаКуманово
Географска областСредорек
Надм. височина595 m
Население123 души (2002)
Пощенски код1304
МПС кодKU
Довезенци в Общомедия

География редактиране

Селото е разположено в областта Средорек на левия бряг на Крива река в северното подножие на планината Манговица.

История редактиране

Църквата „Свети Спас“ е късносредновековна, от XVI или XVII век.[1]

В края на XIX век Довезенци е българско село в Кумановска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Довезенци е село, населявано от 560 жители българи християни.[2]

Почти цялото население на селото е сърбоманско под върховенството на Цариградската патриаршия. Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в Довезенце има 86 сръбски патриаршистки къщи.[3] В края на XIX век в Довезенци е открито сръбско училище. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Довезенци има 40 българи екзархисти и 640 българи патриаршисти сърбомани и функционира сръбско училище.[4] В този период селото е една от опорните точки на сръбските чети, които го използват за база при нападенията си над българските села в Кумановско.

Най-многочислената от тях [сръбските чети] действува в района на голямото сърбоманско село Довезенци, голяма част [от] жителите, на което пълнят ефектива на сръбските чети в Кумановско.[5]

В учебната 1907/1908 година според Йован Хадживасилевич в селото има патриаршистко училище.[6]

Според преброяването от 2002 година селото има 123 жители, всички македонци.[7]

Личности редактиране

Родени в Довезенци
Починали в Довезенци
  •   Мирчо Иванов Шулеков, български военен деец, поручик, загинал през Втората световна война[9]

Бележки редактиране

  1. Црква Св. Спас // Управа за заштита на културното наследство. Посетен на 10 април 2014 г.[неработеща препратка]
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 216.
  3. Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 126-127. (на френски)
  5. Тодор Недков, български търговски агент в Скопие, във: Величко Георгиев и Стайко Трифонов. „Гръцката и сръбската пропаганди в Македония. Краят на XIX - началото на ХХ век“, София, Македонски научен институт, 1995, стр. 349.
  6. Хаџи-Васиљевић, Јован. Јужна Стара Србија, историјска, етнографска и политичка истраживања, I. Београд, Издање Задужбине И. М. Коларца, 1909. с. 520.
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007 
  8. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 513.
  9. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 113, л. 141