Доганджии
Доганджиите (туганджии, шаинджии, соколари, на турски: čakyrdži) са категория рая в Османската империя, която се ползва със специален статут.[1]
Те отглеждат и опитомяват за султанския двор соколи и ястреби за лов. През ранните векове на Османската империя се ползват с данъчни облекчения. Според кануна за Видинския санджак те не плащат харач, испенче, ящина и за овце под 100 глави. Освободени са от ангарии и тегоби към Дивана, но са задължени да плащат годишно един сокол или 300 аспри компенсация[2].
Доганджиите са пряко зависими от централната власт и имат право да владеят свободни от известни задължения земи (бащини) или чифлици. Българските земи са били основен доставчик на соколи (ястреби и орли) за задоволяване на нуждите от обучени хищни птици на аристокрацията в Османската империя. Соколарството в българските земи се е превърнало в държавно организиран поминък за не малка част от населението в селата в полуппланинските и планинските райони. Тези селища са управлявани от свои дуганджибашии, като последните са овластени да прибират глоби в своя полза.[3][4][5]
През XVII в. запада провинциалното доганджийство, а през 1830 г. е отменена цялата институция.[1]
Източници редактиране
- ↑ а б Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 5. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104272. с. 1814.
- ↑ Константин Иречек, История на българите, стр.488
- ↑ Боев, З. 1997. Соколарството в България. – Природа, БАН, 3 – 4: 74 – 81
- ↑ Денков, В. 1978. Лов с грабливи птици. – Природа и знание, 7 – 8: 34 – 36.
- ↑ Христович, К. 1940. Най-мордерният лов е тоя с дресирани соколи. – Природа, 2: 8 – 9.