Договор от Троа (1420)
Договор от Троа̀ е договор, сключен между Франция и Англия в периода на Стогодишната война на 21 май 1420 година във френския град Троа. Той е следствие от битката при Азенкур, където побеждават англичаните, и гласи, че Хенри V, крал на Англия, се обявява за наследник на Шарл VI Обичания, крал на Франция, като се заобикаля законния наследник – дофина (бъдещия Шарл VII), което фактически означава присъединение на Франция към Англия. Традиционно се смята, че чрез този договор дофинът се обявява за незаконороден, но в членовете на договора това не се упоменава изрично.
Съдържание и форма
редактиранеСамият договор е във формата на указ на френския крал Шарл VІ. Договорът е написан на латински, състои се от преамбюл, 31 члена, текст на клетва и заключение. Логически той се дели на две части: до и след текста на клетвата. В първата част се съдържат членове, които от позицията на онова време вероятно са се считали за най-важните: това са общи положения, определящи статута на кралството, и частни положения, засягащи интересите на монархическите особи. Клетвата е своеобразен край, в който се обобщават идеите на първите 13 члена.[1]
- Английският крал Хенри V се жени за принцеса Катрин Валоа. На нея и се предоставя зестра – бившите земи на покойната кралица Бланш Наварска, съпруга на Филип VI (пункт №1).
- Хенри V се задължава да почита Шарл VI и Изабела Баварска като баща и майка съгласно тяхното високо положение (пунктове №2 – 5).
- Той оставя на Шарл VI неговата корона и пожизненото право да ползва доходите на кралството.
- След смъртта на краля, френските „корона и кралство Франция остават и ще бъдат на сина ни Хенри и наследник наш в бъдеще“ и неговите наследници (бъдещи синове на френската принцеса) (пункт №6).
- Специален член възлага на английския крал да преведе в подчинение градовете и провинциите, съхранили вярност към „самозванеца“ дофин (№12).
- Френските принцове, дворяни, комуни и прости граждани полагат клетва към Хенри V като регент и се заклеват да го признаят след смъртта на Шарл VI за законен крал на Франция (№13).
- Херцогство Нормандия преминава до смъртта на Шарл VI в пряко владение на Англия, като другите земи, които е превзел или ще превземе Хенри V, ще се считат част от френските територии (№14)
- Филип Добрия и неговите васали съхраняват своите феоди във всички части на Франция, в това число и в Нормандия. Член 27 пряко предписва на Хенри V да встъпи в съюз с херцога на Бургундия (№ 15). (Подобна формулировка даже позволява на К. Фьолер да каже, че двуединната монархия е била замислена като англо-бургундски кондоминиум).[2]
Източници
редактиране- ↑ В. А. Земляницин Труасский договор как юридическая основа двуединой англо-французской монархии XV века Архив на оригинала от 2005-11-22 в Wayback Machine.
- ↑ Fowler K. The Age of Plantagenet and Valois. N.-Y., 1967. P. 80.
- Curry, Anne (2008) Two kingdoms, one king: the Treaty of Troyes (1420) and the creation of a double monarchy of England and France. In, Richardson, Glenn (ed.) 'The Contending Kingdoms': France and England 1420 – 1700. Aldershot, UK, Ashgate, 23 – 42.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Договор в Труа“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |