Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за понятието в реториката. За планината в Гърция вижте Каракамен.

Докса (гръцки: δόξα) е гръцка дума, означаваща общо, общосподелено или популярно мнение, вярване, от нея произхождат модерните термини за ортодоксалност[1] и хетеродоксалност.[2] В реториката доксата е средство за формиране на аргументацията чрез позоваване на общото мнение, тя е използвана още от древногръцките реторици като средство за убеждаване.

Употреба на термина докса в социологията и антропологиятаРедактиране

Пиер Бурдийо в своята книга „Скици върху теория на практиката“ (Outline of a Theory of Practice),[3] използва термина doxa, за да обозначи онова, което се приема за дадено в някое общество. Доксата, според Бурдийо, е вид опитност, чрез която „естественият и социалният свят изглеждат като само-очевидни“. Това обхваща всичко, което попада в обсега на границите на мислимото и изказуемото („светът на възможния дискурс“).

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Harper, Douglas. Етимология на думата „orthodox“. // Онлайн етимологичен речник на английския език, ноември 2001. Посетен на 1 юли 2008.
  2. Harper, Douglas. Етимология на думата „heterodox“. // Онлайн етимологичен речник на английския език, ноември 2001. Посетен на 1 юли 2008.
  3. ((en)) Bourdieu, Pierre. 1977 [1972]. Outline of a Theory of Practice. R. Nice, transl. Volume 16. Cambridge: Cambridge University Press
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „doxa“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.