Долнодунавски отряд е войсково съединение на Действуващата Руска армия в Руско-турската война (1877-1878).

Долнодунавският отряд е създаден през юни 1877 г. на основата на частите на 14-и армейски корпус. Личният му състав е 29 000 офицери и войници, 4600 конници и 150 оръдия. Командир на отряда е генерал-лейтенант Аполон Цимерман, началник на щаба е генерал-майор Василий Акимов.

Основните задачи на отряда са: осигуряване комуникациите на Действуващата Руска армия с Русия; взаимодействие с Русчушкия отряд срещу противниковите османски сили в района на Четириъгълника на крепостите; извършване на десант през река Дунав при Галац и Браила.

Долондунавският отряд пръв започва военните действия срещу Османската империя. Извършва успешен десант при Галац. На 25 юни 1877 г. завършва прехвърлянето на основните си сили в Добруджа. На 8 юли достига линията Черна вода - Бурлак - Алиба чаир - Кюстенджа. С освобождаването на Северна Добруджа осигурява комуникационната линия на Действуващата Руска армия с Русия. Отвлича част от противниковите сили от десант при Свищов и направлението на главния удар.

През декември съставът на отряда е 28 000 офицери и войници и 124 оръдия. През заключителния етап на войната предприема действия за освобождаването на Южна Добруджа и района на Черноморското крайбрежие. Освобождава Добрич, Балчик, Белослав и Провадия. След подписването на Одринското примирие, части на отряда заемат Силистра. Бойната дейност на отряда е със стратегическо значение за победата във войната.

ИзточнициРедактиране

  • Георгиев Г. Освободителната война 1877-1878, С., 1986, с.89-90, 107.