Отваря главното меню

Битката при Свищов е десант на руската армия през река Дунав при Зимнич-Свищов и бой за превземане на Свищов през Руско-турската война (1877-1878).

Битка при Свищов
Руско-турска война (1877–1878)
Pereprava cherez Dunaj.jpg
Десантът при Свищов
Информация
Период 14 – 16 юни/26 юни-28 юни 1877
Място Зимнич-Свищов
Резултат победа за Русия
Страни в конфликта
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg Русия Ottoman flag.svg Османска империя
Командири и лидери
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg генерал-майор Михаил Драгомиров Ottoman flag.svg Ахмед Хамди паша
Сили
Сборен десантен отряд (17 батальона, 6 сотни и 64 оръдия) Свищовски гарнизон (6 табура, 1 ескадрон, 6 оръдия)
Жертви и загуби
802 убити и ранени неизвестни

ОбстановкаРедактиране

 
генерал-майор Михаил Драгомиров

На 10/22 юни 1877 г. главнокомандващият Дунавската руска армия княз Николай Николаевич решава десантът на главните руски сили през река Дунав да бъде извършен при град Свищов през нощта на 14/26 срещу 15/27 юни. Създаден е Сборен отряд с командир генерал-майор Михаил Драгомиров: XIV-та пехотна дивизия, IV-та стрелкова бригада и други формирования – общо 17 батальона, 6 сотни и 64 оръдия, разделени на 3 ешелона.

Взети са мерки за дезориентиране на противника, опазване на тайната и провеждане на същия ден на резервна десантна операция. Османското командване очаква десант при Никопол, Олтеница или Гюргево. В района на реалния десант неговите сили са съсредоточени при Свищов (1 табур, 1 ескадрон и 2 оръдия) и при село Вардим (5 табура и 4 оръдия). Командир е Ахмед Хамди паша.

Извършване на десантаРедактиране

След съсредоточаване на Сборния отряд при Зимнич генерал-майор Драгомиров запознава на 14/26 юни командния състав с непосредствените задачи. В 20:00 часа е съобщено на император Александър II точното място на десанта – устието на река Текирдере между Свищов и Вардим.

Частите на първия ешелон – 12 роти от Волинския пехотен полк, сотня пластуни, 60 казаци и 8 оръдия с командир полковник Родионов в 01:00 часа на 15/27 юни потеглят от пристанището на Зимнич. От силния вятър и течение редът на понтоните се разстройва и до устието на Текирдере достигат само няколко съда, а останалите се разпръсват встрани. Противникът със закъснение открива десанта и не е в състояние да му попречи. Създадено е предмостие: западен, южен и източен фронт, на който са разположени 11,5 роти. На разсъмване командващият източния фронт капитан Фок атакува командния десен бряг на Текирдере, изтласква противника и отразява последвалата контраатака. Противниковите сили от другите участъци се насочват към мястото на десанта. Пристигналият втори руски ешелон от движение се включва в битката и десният бряг здраво е овладян. Поручик Моторний по личен почин вдига своята II-ра стрелкова рота, увлича Минския пехотен полк и с подкрепата на артилерията изтласква противниковите сили по целия източен фронт. Осигурява безопасността на мястото на десанта.

Бой за СвищовРедактиране

 
Щиков бой при Свищовските височини. Художник Николай Дмитриев-Оренбургски

Руските части от западния фронт предприемат атака и изтласкват противника от височините на изток от града, заети с лозя и градини. С 3-ия ешелон пристига командващият генерал-майор Драгомиров. Натрупал достатъчно сили, около 11:00 часа атакува и към 14:00 часа превзема Свищовските височини. Около 15:00 часа руските части навлизат в Свищов. Разстроените и претърпели загуби противникови сили се оттеглят към с. Вардим и Търново. На следващия ден 16/28 юни е заето Вардим и позиции по река Пенда. Едновременно е изградено и предмостово укрепление.

РезултатиРедактиране

Десантът при Свищов е образец на блестящо планирана и проведена операция. Освободен е първият български град Свищов. Инженерните части с началник генерал-майор Александър Деп в следващите дни построяват два понтонни моста през Дунав, по който са прехвърлени главните руски сили. Открити са оперативните линии за действия съгласно стратегическия план за водене на войната, разработен от генерал-лейтенант Николай Обручев.

ЗагубиРедактиране

Руски загуби в периода 14 – 15 юни 1877 г. [1]
подразделение убити и удавени изчезнали ранени общо
офицери нисши чинове нисши чинове офицери нисши чинове офицери нисши чинове
гвардейски отряд - 14 - 2 19 2 33
34 Севски полк - - - - 1 - 1
35 Брянски полк - 1 - - 2 - 3
36 Орловски полк - - - - 1 - 1
53 Волински полк 3 68 17 7 182 10 267
54 Мински полк 3 151 14 3 107 6 272
55 Подолски полк - 10 5 3 69 3 84
56 Житомирски полк - - 2 2 19 2 21
16 стрелкови батальон - - - - 7 - 7
7 пластунски батальон - - - - 16 - 16
23 Донски казашки полк - - - - 1 - 1
2 пеша планинска батарея 3 21 - 1 - 4 21
3 понтонен батальон - - - - - - -
4 понтонен батальон - 9 - 1 5 1 14
5 понтонен батальон - 15 - 1 10 1 25
6 понтонен батальон - 7 - - 1 - 8
моряци 1 5 - - 3 1 8
ОБЩО 10 301 38 20 443 30 782
Списък на загиналите офицери при десанта [2]
чин имена убит/починал от раните
53 Волински полк
1 щабс капитан Ящинский убит
2 щабс капитан Брянов починал от раните
3 подпоручик Григорь-Швили убит
4 прапоршчик Лукьянов убит
54 Мински полк
5 щабс капитан Петрович убит
6 подпоручик Каненберг убит
7 прапоршчик Фьодоров убит
8 прапоршчик Рыжкин починал от раните
9 прапоршчик Иванов починал от раните
55 Подолски полк
10 прапоршчик Зданн починал от раните
2 пеша планинска батарея
11 подполковник Стрельбицкий удавил се
12 щабс капитан Кобиев удавил се
13 подпоручик Тюрберт удавил се
моряци
14 лейтенант Добровольский убит

ГалерияРедактиране

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

  • Генов Цонко, Освободителната война 1877 – 1878, Изд. „Наука и изкуство“, София, 1978, с. 85 – 95
  • Георгиев Георги, Освободителната война 1877 – 1878, Енциклопедичен справочник, ДИ „П. Берон“, София, 1986, с. 87 – 88
  • Сборник материалов по Русско-Турецкой войне 1877 – 78 г. на Балканском полуострове, Санкт-Петербург, издание Военно-исторической комиссии Главнаго штаба, 1898 – 1911, Вып. 23: Подготовка к переправе через Дунай, переправа у Зимницы и общия распоряжения после переправы, 1899 г.