Долно Палчище или Долно Палчища (на македонска литературна норма: Долно Палчиште; на албански: Pallçishti i Poshtëm) е село в Северна Македония, в Община Боговине.

Долно Палчище
Долно Палчиште
— село —
41.965° с. ш. 20.9331° и. д.
Долно Палчище
Страна Северна Македония
РегионПоложки
ОбщинаБоговине
Географска областДолни Полог
Надм. височина465 m
Население3345 души (2002)
Пощенски код1210
Долно Палчище в Общомедия

География редактиране

Селото е разположено в областта Долни Полог, на десния бряг на Палчишката река.

История редактиране

В Османската империя редактиране

Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от първоначален патроним Палчишти от личното име Палко или Палчо, хипокористично от Пало, Павло, Павел и съответства на чешкото селищно име Палчице. От Палчища е и производното речно име Палчишка река, споменато в 1277 година във Виргинската грамота на цар Константин Асен и като Палчищка река около 1300 година в грамота на Стефан Милутин.[1]

В края на XIX век Долно Палчище е смесено българо-албанско село в Тетовска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Долно Палчища е село, населявано от 200 жители българи християни и 180 арнаути мохамедани.[2]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Палчища има 208 българи екзархисти.[3]

В Югославия редактиране

Според Афанасий Селишчев в 1929 година Долно Палчище е център на община от 10 села и има 135 къщи с 860 жители българи.[4]

Според преброяването от 2002 година селото има 3345 жители.[5]

Националност Всичко
македонци 24
албанци 3302
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 19

Личности редактиране

Родени в Долно Палчище

Външни препратки редактиране

Бележки редактиране

  1. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 179.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 212.
  3. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 122 – 123. (на френски)
  4. Селищев, Афанасий. Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии, София, 1929, стр. 22.
  5. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови Архив на оригинала от 2008-09-15 в Wayback Machine..