Райково
(пренасочване от Долно Райково)
Райково е квартал на град Смолян, бивше село.
| Райково | |
| — квартал — | |
 Детайл от стенопис в храма „Света Неделя“ | |
  Райково  Райково | |
| Страна |  България |
|---|---|
| Област | Смолян |
| Част от | Смолян |
История редактиране
На 18 юни 1960 г. градовете Смолян и Устово и селата Райково и Езерово се обединяват в град Смолян.[1] Смолян е бил административен и стопански център, село Езерово се е намирало сред Смолянските езера, Райково е било занаятчийски център, а Устово – търговски.
В Горно и Долно Райково през 1912 г. живеят общо 700 семейства българи-екзархисти, 100 семейства българи-патриаршисти и 70 семейства българи-мохамедани.
Личности редактиране
- Родени в Райково
- Васил Николов Хаманов[2] или Хамаков[3] (1867 – след 1943), строител, македоно-одрински опълченец, служи в 3-та рота на 10-а прилепска дружина;[2][3] на 1 март 1943 година като жител на Райково подава молба за българска народна пенсия; молбата е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България[3]
- Георги Герджиков (1869 – 1947), общественик и революционер
- Кръсто (Кръстю) Анастасов, македоно-одрински опълченец, 24-годишен, дърводелец, ІІ отделение, 3 рота на 7 кумановска дружина, безследно изчезнал на 27 юни 1913 година[4]
- Марко Василев Арнаудов (1877 – след 1943), фурнаджия, македоно-одрински опълченец, служи в нестроевата рота на 10-а прилепска дружина;[5][6] на 15 март 1943 година като жител на Райково подава молба за българска народна пенсия; молбата е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България[6]
- Починали в Райково
- Иван Сбирков, български революционер, деец на ВМОРО
Бележки редактиране
- ↑ Сайт на община Смолян
- ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 755.
- ↑ а б в Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 86.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 22.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 112.
- ↑ а б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 380.
Тази статия, свързана с география, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.
Тази статия, свързана с България, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.