Отваря главното меню

У̀стово е източен квартал на град Смолян, България.

Устово
— квартал —
Църквата „Свети Никола“.
Църквата „Свети Никола“.
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Област Област Смолян
Част от Смолян
Закриване 1960 г.

Съдържание

ИсторияРедактиране

 
Устовските чорбаджии и борци за църковна независимост Данил Костовски и Христо Пангалов (вдясно). Фото Атанас Белковски

Квартал Устово е старо селище. Името му произлиза от „устие“ или „ущелие“, т.е. от географското му положение. Намира се на важен кръстопът – при него се пресичали старите пътища от Пловдив за Ксанти и Гюмюрджина и от Драма през Неврокоп за Кърджали и Одрин. Това предопределило до голяма степен неговото икономическо и историческо развитие. Устово става важен пазарен център и значително занаятчийско селище. Отрано се развиват медникарството, калайджийството, обущарството, златарството, кожухарството, абаджийството и др. Произведенията намират добър пазар, най-вече в Истанбул и Смирна.

Устово е освободено от османска власт по време на Балканската война през 1912 година и живеят 420 семейства българи-екзархисти.На 6 април 1946 година Устово е провъзгласено за град.[1] На 18 юни 1960 г. градовете Смолян, Устово и селата Райково и Езерово се обединяват в град Смолян.[2] Смолян е бил стар административен и стопански център – село Езерово се е намирало сред Смолянските езера, Райково е било търговски център, а Устово – занаятчийски.[3]

Културни забележителностиРедактиране

В началото на XIX век селището достига голям икономически и културен разцвет. Почти всичко по-интересно е съградено тогава. През 1830 г. е открито първото килийно училище.

Църква „Свети Никола“Редактиране

През 1836 г. е построена църквата „Свети Никола“. Първоначално храмът е вкопан в земята, съгласно тогавашните изисквания на османските власти. Според преданието на мястото е имало стар параклис и страноприемница. В други устни разкази се споменават периодичните посещения на монаси от Света гора.

През 1883 г. храмът е преустроен от майстор Васил Димов от с. Югово в близък до сегашния си вид. Издигнат е за година върху основите на старата църква от 1836 г., чийто камък с издълбана година е поставен при югоизточния ъгъл. Църквата е трикорабна, едноапсидна и има открито преддверие.[4] Пред храма е издигнат паметник на Йеромонах Григорий – Поп Глигорко, считан за първи свещенослужител и будител в този край, дошъл от светогорските манастири и останал да служи в Устово 10 години. В храма се съхраняват ценни икони, сред които икона на Св. Никола, считана за лечебна. Заради нея в близкото минало е спазвана традицията да се преспива в църквата за здраве и благополучие. В храма се съхранява икона на св. Кирил и св. Методий от Станислав Доспевски, рисувана през 1865 г.

ЛичностиРедактиране

Родени в Устово

ГалерияРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3. с. 274.
  2. Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3. с. 248.
  3. История. // община Смолян. Посетен на 11 юни 2017.
  4. Църква „Св. Никола“ в кв. Устово, гр. Смолян