Устово

Устово
	Устово
— квартал —
	Църквата „Свети Никола“.
	Устово Координати: 41°34′23.3″ с. ш. 24°46′52.18″ и. д. / 41.57314° с. ш. 24.781162° и. д. Устово Устово
Страна	България
Област	Смолян
Част от	Смолян
Закриване	1960 г.

У̀стово е източен квартал на град Смолян, България.

История редактиране

Устовските чорбаджии и борци за църковна независимост Данил Костовски и Христо Пангалов (вдясно). Фото Атанас Белковски

Квартал Устово е старо селище. Името му произлиза от „устие“ или „ущелие“, т.е. от географското му положение. Намира се на важен кръстопът – при него се пресичали старите пътища от Пловдив за Ксанти и Гюмюрджина и от Драма през Неврокоп за Кърджали и Одрин. Това предопределило до голяма степен неговото икономическо и историческо развитие. Устово става важен пазарен център и значително занаятчийско селище. Отрано се развиват медникарството, калайджийството, обущарството, златарството, кожухарството, абаджийството и др. Произведенията намират добър пазар, най-вече в Истанбул и Смирна.

Устово е освободено от османска власт по време на Балканската война през 1912 година и живеят 420 семейства българи-екзархисти. На 6 април 1946 година Устово е провъзгласено за град.^[1] На 18 юни 1960 г. градовете Смолян, Устово и селата Райково и Езерово се обединяват в град Смолян.^[2] Смолян е бил стар административен и стопански център – село Езерово се е намирало сред Смолянските езера, Райково е било търговски център, а Устово – занаятчийски.^[3]

Културни забележителности редактиране

В началото на XIX век селището достига голям икономически и културен разцвет. Почти всичко по-интересно е съградено тогава. През 1830 г. е открито първото килийно училище.

Църква „Свети Никола“ редактиране

През 1836 г. е построена църквата „Свети Никола“. Първоначално храмът е вкопан в земята, съгласно тогавашните изисквания на османските власти. Според преданието на мястото е имало стар параклис и странноприемница. В други устни разкази се споменават периодичните посещения на монаси от Света гора.

През 1883 г. храмът е преустроен от майстор Васил Димов от с. Югово в близък до съвременния си вид. Издигнат е за година върху основите на старата църква от 1836 г., чийто камък с издълбана година е поставен при югоизточния ъгъл. Църквата е трикорабна, едноапсидна и има открито преддверие.^[4] Пред храма е издигнат паметник на Йеромонах Григорий – Поп Глигорко, считан за първи свещенослужител и будител в този край, дошъл от светогорските манастири и останал да служи в Устово 10 години. В храма се съхраняват ценни икони, сред които икона на Св. Никола, считана за лечебна. Заради нея в близкото минало е спазвана традицията да се преспива в църквата за здраве и благополучие. В храма се съхранява икона на св. Кирил и св. Методий от Станислав Доспевски, рисувана през 1865 г.

Личности редактиране

Родени в Устово

Анастас Чешмеджиев (1879 – 1962), български революционер от ВМОРО
Анастас Белковски, фотограф;
Богдан Белковски (1876 – 1952), български военен инженер, изобретател
Константин Дъновски (1830 – 1918), български възрожденец, учител и свещеник, баща на Петър Дънов
Крум Савов (1882 – 1949), български фотограф
Сава Стратиев, изтъкнат борец срещу фанариотщината;
Стою Шишков (1865 – 1937), учител, етнограф и книжовник.