Уикипедия

Олденбургска династия

(пренасочване от Дом Олденбург)

Олденбургската династия (на немски: Haus Oldenburg) е династия, която произлиза от северногермански княжески род, който води началото си от територията на Северен Оснабрюк. Нейните представители са графове (1108 – 1777), херцози (1777 – 1815) и велики херцози (1815 – 1918) на Олденбург, Крале на Дания (1448 – 1863), Норвегия (1450 – 1814) и Швеция (1457 – 1464; 1497 – 1501; 1520 – 1523).

Олденбургска династия
      
Герб
Герб
Олденбургска династия в Общомедия
Герб на великохерцогската фамилия Олденбург

Една странична линия на династия Олденбург е династията Шлезвиг-Холщайн-Зондербург-Глюксбург (наричана Глюксбургска династия), към която принадлежат управляващите кралски фамилии на Дания и Норвегия, също и кралете на Гърция до 1973 г. Също кадетска династия, образувана през 1825 г. по мъжка линия, е династията Холщайн-Готорп-Романов от Русия.

За пръв път династията е документирана с Егилмар I през 1091 г. Името идва от замъка Алденбург (Олденбург), споменат за пръв път през 1108 г. и служил за резиденция на графовете на Олденбург от средата на XII век. Първоначално олденбург е графство в Северна Германия, васално на саксонските херцози. След като Хайнрих Лъв, владетел на Саксония, губи властта, графството получава независимост. Когато старата кралска фамилия в Дания прекратява съществуването си с управлението на Кристоф III, който няма наследници, короната на страната получава олденбургския граф Кристиан VI, под името Кристиан I.

Крале на Дания, Норвегия и Швеция

редактиране
  1. Йохан (2.2.1455 – 20.2.1513), следващ крал на Дания, Норвегия и Швеция;
  2. Маргарет (1456 – 1486), омъжена (1469) за шотландския крал Джеймс III;
  3. Фредерик I (7.10.1471 – 10.4.1533), бъдещ крал на Дания и Норвегия.[1]
  • 1481 – 1513: Йохан (2.2.1455 – 20.2.1513), крал на Норвегия (1481 – 1513), крал на Швеция (1497 – 1501). Женен (1478) за Кристина (1461 – 1521), дъщеря на саксонския курфюрст Ернст, от която има две деца:
  1. Кристиан II (1.7.1481 – 25.1.1559), следващ крал на Дания, Норвегия и Швеция;
  2. Елизабет (1485 – 1555), омъжена за бранденбургския курфюрст Йоахим I.[1]
  • 1513 – 1523: Кристиан II (1.7.1481 – 25.1.1559), крал на Норвегия (1513 – 1523), крал на Швеция (1520 – 1523). Женен (1515) за Изабела (Елизабет) (1501 – 1526), дъщеря на кастилския крал Филип I, от която има две дъщери:
  1. Доротея (1520 – 1580), омъжена (1535) за пфалцкия курфюрст Фридрих II;
  2. Кристина (1521 – 1590), омъжена: 1. (1534) за миланския херцог Франческо II Сфорца (1495 – 1535); 2. (1541) за лотарингския херцог Франц I (1517 – 1545).[1]
  • 1523 – 1533: Фредерик I (7.10.1471 – 10.4.1533), крал на Норвегия (1523 – 1533). Женен: 1. (1502) за Анна (1487 – 1514), дъщеря на бранденбургския курфюрст Йохан Цицерон, от която има две деца; 2 (1518) за София (1498 – 1568), дъщеря на западно-поморския княз Бохуслав X Велики, от която има пет деца:
  1. Кристиан III (1) (12.8.1504 – 1.1.1559), следващия крал на Дания и Норвегия;
  2. Доротея (1) (1504 – 1547), омъжена (1526) за пруския херцог Албрехт фон Бранденбург-Ансбах (1490 – 1568);
  3. Йохан (2) (1521 – 1580), граф Хадерслебен от 1544;
  4. Елизабет (2) (1524 – 1586), омъжена: 1. (1543) за принц Магнус III фон Мекленбург (1509 – 1550); 2. (1556) за херцог Улрих III фон Мекленбург-Шверин (1528 – 1603);
  5. Адолф I (2) (25.1.1526 – 1.10.1586), основател на династията Шлезвиг-Холщайн-Готорп;
  6. Доротея (2) (1528 – 1575), омъжена (1573) за принц Кристоф фон Мекленбург (1537 – 1592);
  7. Фридрих (2) (1532 – 1556) епископ на Хилдерсхайм и Шлезвиг от 1551.[1]
  1. Анна (1532 – 1585), омъжена (1548) за саксонския курфюрст Август;
  2. Фредерик II (1.7.1534 – 4.4.1588), следващ крал на Дания и Норвегия;
  3. Магнус (14.8.1540 – 28.3.1583), епископ на езел и Вик (1559 – 1580), крал На Ливония (1570 – 1578), женен (1573) за княгиня Мария Владимировна Старицка;
  4. Йохан (25.3.1545 – 9.10.1622), основател на клона Шлезвиг-Холщайн-Зондербург;
  5. Доротея (1546 – 1617), омъжена (1561) за херцог Вилхелм фон Брауншвайг-Люнебург (1535 – 1592).[1]
  1. Елизабет (1573 – 1626), омъжена (1590) за херцог Хайнрих Юлий фон Брауншвайг-Волфенбютел (1564 – 1613);
  2. Анна (1574 – 1619), омъжена (1589) за английския крал Джеймс I;
  3. Кристиан IV (12.4.1577 – 28.2.1648), следващ крал на Дания и Норвегия;
  4. Улрик йохан (1578 – 1624), женен за графиня Екатерина Хан
  5. Августа (Амалия) (1580 – 1639), омъжена (1596) за Йохан Адолф фон Шлезвиг-Холщайн-Готорп (1575 – 1616);
  6. Хедвига (1581 – 1641), омъжена (1602) за саксонския курфюрст Кристиан II (1583 – 1611);
  7. Йохан (1583 – 1602), женен (1602) за Ксения Годунова (1582 – 1622), дъщеря на руския цар Борис Годунов.[2]
  • 1588 – 1648: Кристиан IV (12.4.1577 – 28.2.1648), крал на Норвегия (1588 – 1648). Женен: 1. (1597) за Анна Катарина (1575 – 1612), дъщеря на бранденбургския курфюрст Йоахим Фридрих, от която има три деца достигнали пълнолетие: 2. (1615) морганатичен брак (развод 1630) с Кирстен Мунк (1598 – 1658), от която има десет деца, без право да наследство:
  1. Кристиан (1603 – 1647), женен (1634) за Магдалена Сибила (1617 – 1668), дъщеря на саксонския курфюрст Йохан Георг I;
  2. Фредерик III (18.3.1609 – 9.2.1670), следващ крал на Дания и Норвегия;
  3. Улрик (1611 – 1633).[2]
  1. Кристиан V (15.4.1646 – 25.8.1699), следващ крал на Дания и Норвегия;
  2. Анна София (1647 – 1717), омъжена за саксонския курфюрст Йохан Георг III (1647 – 1691);
  3. Фредерика Амалия (1649 – 1704), омъжена (1667) за херцог Кристиан Албрехт фон Шлезвиг-Холщайн-Готорп (1641 – 1695);
  4. Вилхелмина Ернестина (1650 – 1706), омъжена (1671) за пфалцкия курфюрст Карл II (1651 – 1695);
  5. Георг (Йорген) (1653 – 1708), женен (1683) за английската кралица Анна, дъщеря на английския крал Джеймс II;
  6. Улрика Елеонора (1656 – 1693), омъжена (1680) за шведския крал Карл XI.[2]
  1. Фредерик IV (11.10.1671 – 12.10.1730), следващ крал на Дания и Норвегия;
  2. Кристиан (1675 – 1695);
  3. София Хедвига (1677 – 1735);
  4. Карл (1680 – 1729);
  5. Вилхелм (1687 – 1705).[3]
  1. Кристиан VI (30.11.1699 – 6.8.1746), следващ крал на Дания и Норвегия;
  2. Шарлота Амалия (1706 – 1782).[3]
  1. Фредерик V (31.3.1723 – 14.1.1766), следващ крал на Дания и Норвегия;
  2. Луиза (1726 – 1756), омъжена (1749) за херцог Ернст Фридрих III фон Саксония-Хилдбургхаузен (1727 – 1780).[3]
  1. София Магдалена (1) (1746 – 1813), омъжена (1766) за шведския крал Густав III (1746 – 1792);
  2. Вилхелмина Каролина (1) (1747 – 1820), омъжена (1764) за курфюрст Вилхелм I фон Хесен-Касел;
  3. Кристиан VII (1) (29.1.1749 – 13.3.1808), следващ крал на Дания и Норвегия;
  4. Луиза (1) (1750 – 1831), омъжена (1766) за ландграф Карл фон Хесен-Касел (1744 – 1836);
  5. Фредерик (1753 – 1805), женен (1774) за София Фредерика (1758 – 1794), дъщеря на херцог Лудвиг фон Мекленбург, от която има четири деца, достигнали пълнолетие:
    1. Кристиан VIII (18.9.1786 – 20.1.1848), бъдещ крал на Дания и Норвегия;
    2. Юлиана София (1788 – 1850), омъжена (1812) за принц Вилхелм фон Хесен-Филипстал (1786 – 1834);
    3. Луиза Шарлота (1789 – 1864), омъжена (1810) за ландграф Вилхелм фон Хесен-Касел (1787 – 1867);
    4. Фердинанд (1792 – 1863), женен (1829) за Каролина (1793 – 1881), дъщеря на датския крал Фредерик VI.[3]
  • 1766 – 1808: Кристиан VII (29.1.1749 – 13.3.1808), крал на Норвегия (1766 – 1808). Женен (1766, развод 1772) за Каролина Матилда (1751 – 1775), сестра на английския крал Джордж III, от която има две деца:
  1. Фредерик VI (28.1.1768 – 3.12.1839), следващ крал на Дания и Норвегия;
  2. Луиза Августа (1771 – 1843), омъжена (1786) за херцог Фридрих Кристиан II фон Шлезвиг-Холщайн-Зондербург-Августенбург (1765 – 1814).[3]
  1. Каролина (1793 – 1881), омъжена (1829) за принц Фердинанд (1792 – 1863), втори син на датския крал Кристиан VII;
  2. Вилхелмина (1808 – 1891), омъжена: 1. (1828, развод 1837) за бъдещия датски крал Фредерик VII; 2. (1838) за херцог Карл фон Шлезвиг-Холщайн-Зондербург-Глюксбург.[3]

Кратка историческа справка

редактиране

Първото разделяне на старшата линия на Олденбургската династия става през 1544 г. когато се отделя клона Шлезвиг-Холщайн-Готорп (херцогството било образувано през 1474 г. под името Обединено херцогство Холщайн в състава на Свещената Римска империя). Неин основател е Адолф I, син на датския крал Фредерик I. Този клон владеел земи в Холщайн и столица на неговите владения е бил град Кил. Новото херцогство е било образувано през 1544 г. независимо от водещите се бойни действия и частичното му разделяне, частите които управлявал клона на династията остават в пределите на Свещената Римска империя. Херцозите Шлезвиг-Холщайн-Готорп постоянно били в конфликт с Дания с цел опазване на своите владения. Те винаги били в династически съюз с Швеция – противници на датската корона. Поражението на шведския крал Карл XII във Великата Северна война против Русия и създадената от Петър Велики Руска империя принудили племенника на Карл XII, Карл Фридрих фон Шлезвиг-Холщайн-Готорп (1702 – 1739), един от бившите наследници на шведската корона да сключи съюз с Русия.

Средната линия на Олденбургската династия, основана от брата на датския крал Фредерик II, херцог Йохан (1545 – 1622), получава названието Шлезвиг-Холщайн-Зондербург (голяма част от новообразуваното титулярно херцогство, в т.ч. и град Глюксбург, остават в пределите на Свещената Римска империя). От своя страна клонът Шлезвиг-Холщайн-Зондербург през 17-ти век се разпада на два странични клона: Шлезвиг-Холщайн-Августенбург и Шлезвиг-Холщайн-Зондербург-Бек. Един от представителите на втората странична линия Петър Август (1698 – 1775) става руски генерал-фелдмаршал. Един от неговите потомци след смъртта на крал Фредерик VII през 1863 г., който няма деца, наследява датския престол под името Кристиан IX. До 14 януари 2024 г. Дания се управлява от неговата правнучка кралица Маргрете II. Синът на Кристиан IX Георг през 1862 г. получава гръцкия кралски престол. Глюксбургите управляват Гърция до свалянето на монархията през 1974 г. Гръцката принцеса София е кралица на Испания в периода 1975 – 2014 г., а гръцкият принц Филип, херцог на Единбург е съпруг на британската кралица Елизабет II. Майката на последния руски император Николой II, императрица Мария Фьодоровна (Дагмар Датска) е била дъщеря на крал Кристиан IX

Глюксбургския клон на Олденбургската династия през 1905 г. се възкачват и на норвежкия престол, на който сега пребивава крал Харалд V.

Източници

редактиране
  1. ↑ а б в г д ((ru)) «Генеалогические таблицы по истории европейских государств» – Таблица 141. Ольденбурги. Герцоги шлезвиг-голштейнские и герцоги шлезвиг-гольштейн-зондербург-норбургские, короли Дании
  2. ↑ а б в ((ru)) «Генеалогические таблицы по истории европейских государств» – Таблица 143. Ольденбурги. Короли Дании от Фредерика II до Кристиана V
  3. ↑ а б в г д е ж з ((ru)) «Генеалогические таблицы по истории европейских государств» – Таблица 148. Ольденбурги. Короли Дании от Кристиана V до Фредерика VII
  • Hartmut Platte, Das Haus Oldenburg. Börde, Werl 2006 ISBN 3-9810315-4-7
  • Robert Bohn, Dänische Geschichte. Beck, München 2001 ISBN 3-406-44762-7
  • Egbert Koolman, Das Haus Oldenburg in Rußland. Isensee, Oldenburg 2000 ISBN 3-89598-715-8
  • Oldenburgische Landschaft, Dem Wohle Oldenburgs gewidmet. Aspekte kulturellen und sozialen Wirkens des Hauses Oldenburg 1773 – 1918. Isensee, Oldenburg 2004 ISBN 3-89995-142-5
  • Margarethe Pauly, Stammtafeln der Großherzöge von Oldenburg und verwandter Fürstenhäuser in Europa. Isensee, Oldenburg 2004 ISBN 3-89995-146-8
  • Gerd Steinwascher, Die Oldenburger. Die Geschichte einer europäischen Dynastie. Urban-Taschenbücher Bd. 703, Kohlhammer Verlag, Stuttgart 2011. ISBN 978-3-17-021061-5

Външни препратки

редактиране
 
Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Олденбургска династия.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Олденбургска_династия&oldid=12526503“.