Дания

държава в Западна Европа

Кралство Дания е скандинавска страна, намираща се в Северна Европа. Граничи по вода с Балтийско и Северно море. Състои се от полуостров Ютланд и много островчета; датски отвъдморски територии са Гренландия и Фарьорските острови. Дания се намира на север от Германия и Полша, на югозапад от Швеция и на юг от Норвегия. Площта ѝ е 43 098 km² (без отвъдморските територии), от които 42 409 km² суша и 689 km² водна площ.[2]

Кралство Дания
Kongeriget Danmark
      
Девиз: Guds hjælp, folkets kærlighed, Danmarks styrke
„Божията помощ, любовта на хората, силата на Дания“
Химн: Der er et yndigt land
Местоположение на Дания
Местоположение на Дания
География и население
Площ42 925,46 km²
(на 130-о място)
Води1,74%
Климатумерен
СтолицаКопенхаген
Най-голям градКопенхаген
Официален език
Религия75,8% християнство
—74,3% лутерани
—1,5% други християни
19,1% нерелигиозност
4,4% ислям
0,7% други религии
Демонимдатчанин
Население (2023)5 935 619[1]
(на 114-то място)
Население (2018)5 789 957
Гъстота на нас.136 души/km²
Градско нас.88,1%
(на 22-ро място)
Управление
Формаунитарна парламентарна конституционна монархия
КралФредерик X
Министър-председателМете Фредериксен
ОрганизацииЕС, НАТО
Законодат. властФолкетинг
История
Консолидацияок. 710 г.
Конституционен акт5 юни 1849 г.
Членство в ООН24 октомври 1945 г.
Влизане в ЕС1 януари 1973 г.
Икономика
БВП (ППС, 2022)411,0 млрд. щ.д.
(на 53-то място)
БВП на човек (ППС)69 273 щ.д.
(на 11-то място)
БВП (ном., 2022)386,7 млрд. щ.д.
(на 41-во място)
БВП на човек (ном.)65 713 щ.д.
(на 10-о място)
ИЧР (2021)0,948 (много висок)
(на 6-о място)
Джини (2021)27,0 (нисък)
Прод. на живота80,8 години
(на 31-во място)
Детска смъртност4,2/1000
(на 47-о място)
Грамотност99%
(на 18-о място)
ВалутаДатска крона (DKK)
Други данни
Часова зонаCET (UTC+1)
Лятно времеCEST (UTC+2)
Формат на дататадд/мм/гггг
Автомобилно движениедясно
Код по ISODK
Интернет домейн.dk
Телефонен код+45
ITU префиксOUA-OZZ; XPA-XPZ; 5PA-5QZ
Официален сайтdenmark.dk
Дания в Общомедия

История редактиране

География редактиране

 
Дания от спътник

Географско положение, граници, големина, брегова линия редактиране

Дания е разположена в северната част на Средноевропейската равнина като заема полуостров Ютланд (29 766 km²) и 474 острова, от които 97 са населени. Най-големите острови са Шеланд (7031 km²), Фюн (2976 km²), Лолан (1243 km²), Борнхолм (588 km²). На север протока Скагерак я отделя от Норвегия, а на изток протока Категат – от Швеция. Единствената сухоземна граница на страната е на югозапад с Германия и е с дължина 68 km. На запад се мие от водите на Северно, а на изток – от водите на Балтийско море. В тези си граници площта на страната възлиза на 42 925 km². Общата дължина на бреговата линия е 7314 km. Бреговете на запад и северозапад са праволинейни, ниски, с пясъчни дюни, отделящи лагуните Ринкьобингфиорд, Нисумфиорд и др. от Северно море, с което са съединени само с тесни протоци. На югозапад бреговата ивица е изпъстрена с марши и вати. Източните (балтийски) брегове са силно разчленени от коси и други акумулативни форми на релефа.[3]

Територията на Дания, се простира между 54°34′ и 57°45′ с.ш. и между 8°04′ и 15°09′ и.д. Крайните точки на страната са следните:

Релеф, геоложки строеж редактиране

Равнинният релеф на страната е обусловен от положението ѝ в пределите на тектонска платформа, изградена от къснокредни и по-млади наслаги, с изключение на скалистия остров Борнхолм, разположен в периферията на Балтийския щит. Добре са се съхранили следи от заледявания, покриващи територията на Дания през плейстоцена. На запад в Ютланд са разпространени пясъчни, зандрови и моренни равнини, а на север и изток релефът е хълмист с ниски ридове съставляващи крайните ледникови морени с максимална височина връх Юдинг Сковей 173 m и многочислени езера. В най-северните части са разпространени стъпаловидни морски равнини.[3]

Климат, води редактиране

Климатът на Дания е умерен, морски с мека неустойчива зима, прохладно лято и разтегнати преходни сезони. Средната февруарска температура е 0°С, а средната юлска – 15 – 16°С. На запад годишната сума на валежите е 750 – 800 mm, а на изток – 600 mm, като 90% от тях са във вид на дъжд. Максимумът на валежите е през есента, а минимума през пролетта и началото на лятото. Често явление са гъстите мъгли.[3]

Средни температури за Копенхаген (°C)
температура яну фев мар апр май юни юли авг сеп окт ное дек
минимална –1 –2 0 3 7 11 13 13 10 7 3 0
максимална 2 3 6 11 16 19 21 21 17 12 7 4

В страната преобладават малките реки с дъждовно подхранване, като най-големи са Гудено (176 km), Сторо (104 km) и Вардео (100 km). Те са с ясно изразено зимното пълноводие и лятно маловодие. Има множество проточни езера, предимно с ледников произход, като най-голямо е Аресьо (41 km²), разположено на остров Шеланд. В страната има доста блата, които интензивно се осушават.[3]

Почви, растителност, животински свят редактиране

Почвите на запад са предимно подзолисти, а на изток – кафяви горски, силно окултурени. По ниските морски крайбрежия са развити ливадно-алувиални почви. Естествената растителност на Дания е силно изменена от човешката дейност. Горите заемат около 12% от нейната площ. На запад все още има остатъци от тревиста пустош и малки дъбови гори. Тук интензивно се провеждат залесителни мероприятия, като се засаждат предимно бор и смърч. На изток има окултурени букови и дъбови гори. Големи части от страната са заети от селскостопански масиви. В малките датски гори се срещат сърна, благороден и петнист елен, кошута, белка, фазан. Селскостопанските масиви се обитават от зайци, различни видове птици и гризачи. По крайбрежията има богата птича фауна.[3]

Природни райони редактиране

В зависимост от геоложкия строеж, релефа, климата, почвите и растителността територията на Дания се поделя на 4 природни района.

  • Западноютландски район – по време на плейстоценското заледяване районът не е засегнат. Има значително по-влажен климат в сравнение с другите райони и значителни части са обхванати от тревисти пустоши. Крайбрежните марши са покрити с пищни пасища.
  • Източнодатски район (Източен Ютланд и Датския архипелаг) – той е силно разчленен от морски протоци и канали и най-сериозно усвоен. Има множество малки езера, съединен с канали и реки. По ниските хълмисти райони са развити силно окултурени дъбово-букови гори.
  • Северодатски район (Северен Ютланд и остров Венсюсел) – отличава се с разпространение на стъпаловидни морски равнини и малки масиви от дъбови гори.
  • Остров Борнхолм – широко разпространение имат кристалните формации на Балтийския щит, оголени в централните и северни части на острова. По югоизточното и западното крайбрежия има естествени дюни. На острова се срещат малки горички от лиственица, бук, смърч и бор.[3]

Население редактиране

Населението е 5 840 045 души (2020), от тях 95,5% са датчани. Средната гъстота е 130 души/km². Официалният език е датски. Религия: християнство. Официалната и държавна църква на Дания е Евангелската лутеранска църква.

Държавно устройство редактиране

 
Сградата на парламента в Копенхаген
 
Кралица на Дания Маргрете II

Дания е конституционна монархия, в която министър-председателят е глава на правителството, с многопартийна система.

Върховният орган на законодателната власт в Дания е еднокамарен парламент (Folketing), избиран за срок от 4 години от гражданите на страната, навършили 18-годишна възраст. От 1953 година еднокамарният парламент се състои от 179 души (135 – избрани чрез пропорционална система, основаваща се на всеобщо гласуване в 23 избирателни района; 40 допълнителни изборни места се разпределят между партиите-участници в изборите по списъци в съотношение с общия брой на гласовете в изборите, и по едно място е избирано от Фарьорски острови и от Гренландия.

Изпълнителната власт принадлежи на правителството на Дания начело с министър-председател; монархът назначава министър-председателя въз основа на препоръка от лидерите на парламентарните партии.

Съдебната власт се състои от Върховен съд на Дания, има още 2 съда на втора инстанция (за Ютландия и за островите), както и по-ниски съдилища. Властта на монарха е изпълнителна и той я дели с министър-председателя.

Международна политика редактиране

Член на ООН, Европейския съюз, НАТО, Северно отбранително сътрудничество.

Административно деление редактиране

Страна/Регион Население Площ (km²) Гъстота (д/km²)
  Дания 5 484 723 43 094 127
  Фарьорски острови (Дания) 47 017 1399 34
  Гренландия (Дания) 56 916 2 175 600 0,026

До 1 януари 2007 г. територията на Дания е разделена на 13 административни единици наречени амти, и една столична област. След извършена реформа от 2007 г. амтите са преструктурирани в 5 големи административни региона както следва:

Всяка от областите на свой ред се състои от общини, или комуни (на датски: Kommune). Има и два автономни региона – Гренландия и Фарьорските острови. Двата автономни региона имат по-широко самоуправление и са представени с по две места в датския парламент.

Стопанство редактиране

Дания е високо развита индустриално-аграрна страна. В промишлеността преобладават малки и средни предприятия. Водещи отрасли са металообработване, машиностроене, хранително-вкусова, химическа, текстилна промишленост. Добива се нефт (9 млн. т годишно) и газ (5 млрд. km³). Селско стопанство е високо продуктивно, механизирано. Обемът на земеделската продукция и животновъдството надвишава три пъти потребностите на населението на Дания. В отрасъла са заети 6% от трудоспособното население.

Паричната единица на Дания е кроната, която фактически е вързана към еврото. Едно евро се обменя за 7,45 датски крони, а един щатски долар се обменя за 4,7 крони приблизително. Дания отказва да смени паричната си единица след влизането си в ЕС след референдум, в който едва 0,9% гласуват ЗА смяна на паричната единица.

Дания е и дом на много мултинационални компании като A. P. Moller-Maersk Group (международно корабоплаване), Lego (детски играчки), Bang & Olufsen (hi-fi оборудване), Carlsberg (бира), Vestas (вятърни турбини), Novozymes (ензимни биотехнологии) и фармацевтични компании – Lundbeck и Novo Nordisk.

Култура редактиране

От епохата на викингите са останали няколко известни паметници – крепостите Трелебор (на датски: Trelleborg), Агерсбор (на датски: Aggersborg) и Фюркат (на датски: Fyrkat) и Линхолм Хойе (на датски: Lindholm Høje). През 10 век са построени дървени, а през 11 век – каменни базилики. Най-известните катедрали във Вибор и в Рибе, църквата в Калунбор и замъците Себор и Вординбор са построени в романски стил, а катедралите в Роскиле и Оденсе в – готически стил. Замъците Фредериксборг в близост до град Хилерьод и Кронбор в Хелсингьор (Елсинор), са ползвани за прототипи на действието на пиесата Хамлет от Шекспир. Едни от най-красивите сгради се строят по време на управлението на крал Кристиан IV (1588 – 1648). Това са здания в стил барок, а построените малко по-късно са в стил рококо. Кралят се е възхищавал и опитвал да подражава на архитектурата в Амстердам.

Световноизвестната статуя на русалката от персонажа на добре познатата приказка от Андерсен е символ на страната, подобно на Айфеловата кула в Париж.

През 2015 г. Дания е на трето място по свобода на пресата в света по класация на „Репортери без граници“ (+4 места спрямо предходната година)[4].

Транспорт редактиране

Дания е стратегически транспортен център. През 2000 г. е отворен мостът Йо̀ресун, свързващ Копенхаген и шведския град Малмьо, благодарение на който между Скандинавия и Централна Европа функционират пътни и железопътни връзки. Дания е свързана с Германия, Швеция и Норвегия чрез редовни фериботни линии.

Други редактиране

Външни препратки редактиране

Източници редактиране