Дона Бояджиева

български скулптор

Дона Колева Бояджиева[1] е български скулптор.

Дона Бояджиева
български скулптор
Родена
23 април 1911 г.(1911-04-23)
Починала
18 септември 1975 г. (на 64 г.)
Националност България
АкадемияХудожествена академия в София
Иван Лазаров
Направлениескулптура
НаградиКирил и Методий

Биография редактиране

Родена е на 23 април 1911 година в Стара Загора. През 1937 година завършва Художествената академия в София, в класа по „Скулптура“ на Иван Лазаров.[1]

Изявява се в скулптурната композиция и портрета. Нейни по-известни творби са:

  • „Глава на артиста Ст. Киров“ (1935);
  • „Глава на Т. Павлов“ (1936);
  • „Кооператорка“ (1946);
  • „Бюст на академик Державин“ (1947);
  • „Глава на селянче“ (1953);
  • „Българо-съветска дружба“ (1960);
  • „Бунтът на жените 1918“ (1963);
  • „Бюст на партизанка“ (1967);
  • „Майка“ (1968);
  • „Майчина ласка“ (1969);
  • „Селска девойка“ (1973).[1]

Нейно дело е „Паметник на загиналите партизани“ в Пещера, издигнат през 1953 година. Нейни скулптури са притежание на Националната художествена галерия и закрития Музей на българо-съветската дружба[1], чиято колекция е предадена на Националния исторически музей.

През 1962 година е удостоена с орден „Кирил и Методий“ – I степен.[1]

Умира на 18 септември 1975 година.[1]

Източници редактиране

  1. а б в г д е Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 1, Издателство на БАН, София, 1980 година, стр. 110