Национален исторически музей
музей в България
(пренасочване от НИМ)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Национален исторически музей.
- НИМ пренасочва насам. За политическия термин от 1970-те години вижте Нов икономически механизъм.
Националният исторически музей (НИМ) е най-големият музей в България.
| Национален исторически музей | |
|---|---|
 Сградата на НИМ в Бояна | |
| Местоположение | Бояна, София |
| Тематика | история, археология, етнография |
| Основан | 5 май 1973 г. |
| Обект на БТС |  58. Национален исторически музей,Боянска църква |
| Работно време | |
| Лятно работно време | април – октомври 9.30 – 18.00 ч. (Касата работи до 17.30 ч.) (почивни дни: 24 май) |
| Зимно работно време | ноември – март 9.00 – 17.30 ч. (Касата работи до 16.45 ч.) (почивни дни: 24 и 25 декември, 1 януари, 3 март) |
| Допълнителна информация | |
| Директор | доц. д-р Бони Петрунова |
| Адрес | Национален исторически музей ул. „Витошко лале“ 16 София 1618 |
| Телефон | Заявки (02) 955 42 80 Тел. централа (02) 955 76 04 Факс (02) 955 76 02 |
| Сайт | www.historymuseum.org |
| Национален исторически музей в Общомедия | |
История редактиране
НИМ е създаден с разпореждане на Бюрото на Министерския съвет на НРБ през 1973 г. Първата експозиция е открита през 1984 г. в сградата на Съдебната палата в София в чест на 1300-годишнината от създаването на българската държава[1].
По решение на Министерския съвет от 15.4.1998 г. на музея е предоставен Дом № 1 в държавната резиденция Бояна[2]. Новата експозиция е тържествено открита от министър-председателя Иван Костов на 29 юни 2000 г.[2]
Директори на НИМ са били[1]:
- проф. д-р Страшимир Димитров (юни 1974 – 31 декември 1975)
- Емил Цанов (1 януари – 31 август 1976)
- акад. Васил Гюзелев (1 септември 1976 – 31 декември 1977)
- Анчо Анчев (януари 1978 – август 1983)
- проф. д-р Симеон Дамянов (август 1983 – октомври 1985)
- ст.н.с. д-р Румен Катинчаров (ноември 1985 – декември 1994)
- ст.н.с. д-р Божидар Димитров (декември 1994 – 1 август 1998)
- ст.н.с. д-р Иля Прокопов (4 август 1998 – 6 февруари 2001)
- ст.н.с. д-р Теофана Матакиева-Лилкова (февруари – декември 2001)
- ст.н.с. д-р Божидар Димитров (декември 2001 г. – 27 юли 2009)
- ст.н.с. д-р Цветана Кьосева, и. д. (27 юли 2009 – февруари 2011)
- ст.н.с. д-р Божидар Димитров (февруари 2011 – ноември 2017)
- доц. д-р Бони Петрунова (ноември 2017 – )
Колекции и експозиции редактиране
Колекциите на НИМ включват над 650 000 паметника на културата[3] в следните периоди и научноизследователски области[4]:
- палеолит, неолит, енеолит
- бронзова епоха
- старожелязна и новожелязна епоха
- римска епоха и късноантична епоха
- средновековие
- нумизматика
- нагръдни и други отличия и награди
- накити
- оръжие
- битови тъкани, шевици, униформи, градско облекло и аксесоари, традиционно облекло
- изобразително, приложно и изящно изкуство
- църковно изкуство
- старопечатни материали (на български и чужди езици)
- документи снимки от Възраждането
- документи, снимки и периодичен печат от периода 1878 – 1944 г. и от най-новата история на България
- оръдия на труда и предмети на бита
- плакати
- карти
- образци от производството
- мебели
- кино-фото-фоно архив
- филателия
- знамена
- хералдика, сфрагистика
През 1990-те години НИМ поема съхранението на колекциите на вече закритите Музей на българо-съветската дружба и Национален музей на революционното движение[3].
- Основна експозиция
- Зала 1: Праистория (VII – II хил. пр. Хр.)[5]
- Зала 2: Българските земи от края на VІ в. пр. Хр. до VІ в. сл. Хр.[5]
- Зала 3: Българската държава през средновековието (VІІ–ХІV в.)[5]
- Зала 4: Българските земи през османското владичество (1396 – 1878)[5]
- Зала 5: Трето българско царство (1879 – 1946 г.)[6]
- Зала 8: Аполония[6]
- Зала 9: Българска народна култура[6]
- Зала 10: Монетна колекция[6]
- Зала 11: Българската къща през Възраждането[6]
- Постоянни експозиции
- История на костюма и модата[7]
- Културни ценности от Агенция Митници (от 2002 г.)[7]
- Колекция „Боян Радев“ – спортни и други отличия и културни ценности, дарени от Боян Радев[8]
- Антарктида – българската ледена приказка (от 2012 г.)[9]
Структура редактиране
Към септември 2012 г. НИМ има следната административна структура[10]:
Ръководство редактиране
- директор – Доц. д-р Бони Петрунова
- заместник-директор – проф. д-р Иван Христов
- заместник-директор – Георги Найденов (от 2016)
- бивш (до 2016) зам.-директор – покойната проф. д-р Цветана Кьосева
Отдели редактиране
- „Връзки с обществеността“
- „Археология“
- „История“
- „Изкуствознание, етнография и интердисциплинарни изследвания“
- „Фондове“
- Илюстративен фонд
- Централна лаборатория за консервация и реставрация
- „Пространствено художествено оформление и техническо обслужване“
- Административен и финансов отдел
- „Охрана и сигурност“
- Възраждане
- Екскурзоводи
Филиали редактиране
Към септември 2012 г. НИМ има следните филиали[11]:
Източници редактиране
- ↑ а б www.historymuseum.org // Архивиран от оригинала на 2012-02-09. Посетен на 2012-09-26.
- ↑ а б Иван Костов ще открие експозицията на Националния исторически музей. News.bg. 29.06.2000
- ↑ а б www.historymuseum.org // Архивиран от оригинала на 2012-03-01. Посетен на 2012-09-26.
- ↑ www.historymuseum.org // Архивиран от оригинала на 2015-02-17. Посетен на 2012-09-26.
- ↑ а б в г www.historymuseum.org[неработеща препратка]
- ↑ а б в г д www.historymuseum.org[неработеща препратка]
- ↑ а б www.historymuseum.org // Архивиран от оригинала на 2012-08-18. Посетен на 2012-09-26.
- ↑ www.historymuseum.org // Архивиран от оригинала на 2012-03-01. Посетен на 2012-09-26.
- ↑ В НИМ откриват постоянна експозиция за Антарктида.//Академика. 17.05.2012.
- ↑ www.historymuseum.org // Архивиран от оригинала на 2014-12-27. Посетен на 2012-09-26.
- ↑ www.historymuseum.org // Архивиран от оригинала на 2012-09-28. Посетен на 2012-09-26.