Дончево

Дончево е село в Североизточна България. То се намира в община Добричка, област Добрич.

Дончево
Дончево 43.516667, 27.766667 Дончево
Общи данни
Население	868 души (15 март 2024 г.) 30,1 души/km²
Землище	28,871 km²
Надм. височина	295 m
Пощ. код	9354
Тел. код	05719
МПС код	ТХ
ЕКАТТЕ	22988
Администрация
Държава	България
Област	Добрич
Община    – кмет	Добричка Соня Георгиева (БСП за България, ЗНС; 2019)
Кметство    – кмет	Дончево Паун Станчев (ЗНС)

География

Село Дончево се намира на 7 км на юг от град Добрич, на жп линията Варна-Повеляново-Кардам. Има над 400 къщи и е разположено от двете страни на жп линията. Структурата на улиците е перпендикулярна. На север, юг и на няколко ниви на запад около селото се намират гори. Обработваемата земя на селото е 27000 декара, а горите около 8000 декара. На югозапад от селото протича Суха река като преди село Одринци образува язовир „Ведрина“ с площ 3000 декара. Суха река има два ръкава, единият води от църквата „Света Марина“, разположена между селата Крумово и Ботево, Варненско, а другият води началото си от село Ботево (Голямо), Варненско. Двата ръкава се събират в една река на изток от жп гара Ново Ботево. В горите край Дончево е разположен най-големия промишлен птицекомбинат в България. Същият е започнат да се строи през 1965 г., като той има няколко дяла – в горите на север от Дончево, наричани Донената гора и Долната гора, като първата гора носи името на баба Дона, живяла край гората, чийто двама синове живеят в Дончево. Между двете гори имаше път, разположен в изкоренена гора, бивш римски път, край който растеше синята или черна трънка, дребен плод, който се бере през есента. В гората някога имаше поляни, в северозападната ѝ чест имаше акациева гора, в която се беряха пресни печурки, растяха много диви круши, пролетни и есенни. В хралупи на дървета живееха пъстри кълвачи, в гората имаше лисичи дупкки. В частта на Донената гора години наред личаха изкопани окопи на съветски танкове, били тук през септември 1944 г. Гората около гробището е с име Тачовата гора, на името на живеещия край гората дядо Тачи. В горите гнездеха свраки, черни гарги, орли и пойни птици.

История

В землището на селото по посока югозапад, в местността Зимницата, намираща се преди Калъча, до около 10 век е имало селище, чиито остатъци са били в изкоренената през 1963 г. гора. Остатъци от постройки има още в гората над изворите Св. Илия и Св. Георги. От селището са били изкарани хромели, лемеш на плуг, стрели и така нареченото „Златно чукче“, метално и служещо за ювелирство. „Златното чукче“, лемежа и други се намират в музея на град Добрич, където са били предадени от дончевеца Алекси Петров (Лекото) и са описани в книгата „Антични селища в Толбухински окръг“, автор Любка Бобчева.

Селото е построено през 1928 – 32 г. от румънските власти с цел колонизация на Южна Добруджа, като първоначално построените къщи са били 100. Румънската държава, построила тези къщи безвъзмездно на преселените от Македония арумъни (куцовласи). Пазят се спомени в околните села, че същите били свирепи и зли, въоръжени от румънската власт. На стоте къщи в Дончево, построени от румънската власт българите от околните села били задължени да работят безплатно (ангария). В римския път около Долната гора се пазеше кръст на убит българин от село Богдан, който имал дързостта да си събере сухи дърва за дома и за това бил убит от румънския горски. В центъра на селото има голяма църква, която се казва „Свети Георги“. Над вратата на църквата има мраморна плоча, на румънски език, в която се посочва кога е строена. Български свещеник в църквата идва да служи през 1941 г.

Културни и природни забележителности

• Паметник на Димитър Дончев

Има голямо читалище, построено след 1957 г. и открито с прожекция на филма „Хитър Петър“. Голяма е читалищната библиотека. Училището е на два етажа с отделен спортен салон. Има хубав селски стадион. Сграда с магазини в центъра на селото, построени по време на кметуването на дончевеца Лазар Иванов Йорданов през 1969 година. Този човек е първият дончевец, завършил (задочно) Софийски университет, специалността философия, после станал преподавател в учителския институт в Добрич, поради ранната му смърт не можа да защити докторантура по философия в Киевския университет „Тарас Шевченко“, като работата му за това беше написана, но остана незащитена. Лазар Иванов беше човек с огромен научен потенциал. Има казан за ракия, сграда на кметството със здравна служба и телефонна станция. Селото може да се набира по телефона с национален код 05719 и домашното телефонизиране от април 1989 г. За първи път ток светва в селото на 4 декември 1954 г. Цялостното водоснабдяване е направено през 1963 г., а първичното към 1952. От празниците най-много се тачат Заговезни, Гергьовден и Коледа.

Може би най-чакан празник от дончевци е Заговезни, на който се кладят огньове, по принцип на кръстопът и се използват за хвърляне(баскане) на стрели, които се изработват обикновено от леска или ципитлак, и двете са храсти като стрелата обикновено е заострена петоъгълна, а ушите(крилата) се правеха само от мекиш, мек храст, а сега се правят от леска. Стрелата се нанизва на шиш, тънка дрянова пръчка, после ушите ѝ се палят на огъня и чрез удар върху дебела дрянова пръчка се хвърля в небето като в миналото се хвърляха стрели със заклинания-за здраве, за отделните животни в двора, за любов(хвърля се на тая, за която искаш да се ожениш). Хвърлянето на стрелите става само от момчета и мъже, а момичетата и жените само стоят край огъня. Самите стрели биват три вида: с единични уши, с двойни и едни над други уши, поставени на 90 градуса, така наречената Господива стрела, посветена на дядо Господ, която се хвърля първа перпендикулярно към небето, а третата стрела е без връх и се нарича Маканкуца. Късно следобед на Заговезни в селото се извършва ритуала по „вземане на прошка“, като по-младите вземат прошка от родителите си, възрастните си съседи, роднини и кръстниковци(кумовете на сватбата). Взимането на прошка става като младите поемат дясната ръка на възрастните, искат им прошка и като им я дадат целуват ръка. После възрастните ги канят на подредената трапеза, на която има задължително нарязани, обелени кокоши яйца и цяла варена кокошка, поръсена със сол и червен пипер. След този ритуал се отива на огъня за хвърляне на стрели. Когато огъня почти загасне той се прескача на кръст с пожелание да няма бълхи върху хората.

Гергьовден: вечерта преди празника се поставя венец на входната порта към улицата на къщата, който е от клонки на цъфнала дива круша, а от двете страни на портата(наричана в Дончево вратичка) се палят свещи. Сутринта се коли агнето, по принцип мъжко агне. Във вътрешността на агнето се поставя булгур, в който се слага джоджен, агнето се зашива с конец и се пече в пещ на дърва. От това агне се яде повече от седмица. От кокалите на агнето се отделя кост от коляното, с която момчетата играят детска игра, хвърляйки кокала по земята.

Цялото население на селото като православни българи са почитали винаги православните празници и са ги отбелязвали, като Васильовден, Ивановден, Йордановден, Заговезни, Великден, Гергьовден, Илинден, Богородица, Архангеловден, Димитровден. Особено се е държало на провеждането на сватбата, като сватбените тържества са траели три дни. След идването им от Северена Добруджа поради липса на сграда сватбите са се провеждали в домашни условия, а по-късно започват да ги правят в големия салон на читалището. Винаги младоженците минаваха и през църквата, където свещеника ги венчаваше. Последната венчавка, която помня е на Георги(Джиката), майстор бъчвар от селото. Каненето за сватба ставаше с бъклица с червено вино като робята на поканващ за сватба изпълняваше младо момче, близък на младоженеца. Аз бях такъв за сватбата на Лазар Иванов, по-късно кмет на селото. Самото канене на сватба се нарича калесване. Показваше се и какви дарове булката чрез своите близки е приготвила за свекър, свекърва и роднини на младоженеца, като най-вече това бяха постелки и юргани, които се слагаха на простира за пране. Музиката на сватбата се състоеше от акордеон и гойди, като имаше сватби, които се правеха само с гайда. В селото имаше няколко гайдарджии, от които най-известен беше дядо Продан. В селото винаги е имало акордеонисти, като през 40-те години е имало състав от свирещи на хармоника. Акордеонистите в селото са – Стефан Бонев(Чуката), работил като такъв и във Варна, Ритуалната зала и радио Варна, където се съхраняват неговите записи, Димитър Димитров(Пижо), който още весели селото, включително и го изевява в събори в Добруджа и в други части на България, Мишо, който ръководи и добрички състав. През 40-те, 50-те и част от 60-те години в Неделя редовно се провежда хоро, на мястото на днешната сграда с магазини. Изпълняват се български хора, но и едни румънски танц, наименуван Перуница. Отбелязваха се и кръщенета на деца, като това ставаше в църквата от свещеника, като малкото дете се поставя в църковния купел, а останалата част от празника се прави у дома. Винаги новопостроена къща се освещаваше от свещеника, а преди завършването ѝ се слагаха байряци и дарове за майсторите. Мазето на къщите се изкопаваше на принципа на помощ от близки мъже, също така се замазваха и стените на къщата, като се събират близки жени и помагат на собственичката на къщата. Строежът на една коща продължаваше един месец.

В селото винаги е имало добри майстори строители: Гането, Георги Радилов, Димитър Димитров(Бомбата), Бай Алекси, Бай Андрей, руснак по произход и др, които са построили почти всички къщи на селото. Развито винаги е било и пчеларството като и сега продължава.

Популярни бяха и седянките, а също т.н меджии — зимно време се събират близки семейства или роднини и ронят царевица за животните или вършат друга работа.

Други

Местни забележителности

В Дончево се намира една от най-големите ферми с кокошки- носачки.

Реколти, които виреят в дончевското землище — еднакво много се сеят пшеница, слънчоглед и царевица. В миналото се отглеждаше много захарно и кръмно цвекло, лен, грах, добре виреят дините, сеят се пъпеши. Виреят лози, но местни сортове. При копане в нивите излиза вода за зеленчукови градини. Такава зеленчукова градина беше на дядо Койчо в нивата към Ботево. Винаги се е отглеждала люцерна. В горите има много диви круши-летни и есенни, срещат се киселици и диви череши. Твърде разпространен е дряна. От билките в миналото се събираше много кокиче, горицвет, лайка, глог, глухарче, слез, бъз, полски мак, овчарска торбичка, синя жлъчка, а в гората към Ефеклията расте дилянка и див хмел, който дончевци са ползвали като мая за хляб, а там, където гората опира към нивата пред Долап Кулак растат билката еньовче, а в един овраг се среща и храстовата къпина, в горите има много диви ягоди, а в поясите имаше много смрадлика, включително и аморфа, която преди много години дончевци ползваха за малки оградки и др. В поясите растяха зарзали и орехи, в миналото селото имаше пункт за билкосъбиране и сушене в селото. В селото има парк, засаден през 1963 г. при кметуването на кмета Попито, а при кметуванито на кмета Лазар бяха построени магазините, а при кмета Данчо кметската сграда. Има голяма земеделска кооперация и складова база на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“.

Спорт

Местния отбор се нарича „Устрем“ и играе в Североизточна Трета лига към БФС.Тренер на отбора — Горския. Отбора има и юнoшески състав.