Драгия Дрехаров
Драгия Павлов Дрехаров български военен деец, полковник, роден в гр. Копривщица. Майка му Стайка е от Пеевия род, а опълченецът Павел (Панче) Дрехаров е негов баща.[1]
| Драгия Дрехаров | |
|---|---|
| български офицер | |
 | |
| Битки/войни | Междусъюзническа война Първа световна война |
| Награди | Военен орден „За храброст“ „Свети Александър“ За военна заслуга |
| Дата и място на раждане | |
| Дата и място на смърт | |
БиографияРедактиране
Когато Драгия е десетгодишен, майка му остава вдовица и сама издържа децата си. До трети прогимназиален клас учи в Копривщица, но тъй като в града не е имало гимназия, семейството се мести с двете деца в град Пловдив и там той завършва Пловдивската мъжка гимназия през 1910 г.[1]
През 1913 г., едва 19-годишен, е мобилизиран в 64-ти пехотен полк, с който взема участие в Междусъюзническата война. С демобилизацията на 31 август 1913 г. по предложение от неговия командир постъпва във Военното на Негово Величество училище. На 25 август 1915 г. портупей юнкер Драгия Дрехаров е произведен в първи офицерски чин. Дипломира се като артилерист с 35-ти Рилски випуск и отново заминава за фронта за участие в Първата световна война. Подпоручик Дрехаров участва в Първата световна война с 3-ти артилерийски полк, първоначално с 6-а, а от началото на 1916 г. с 5-а с.с. батарея. През 1915 г., в самото начало на войната 2-ро артилерийско отделение от 3-и арт. полк, част от което е и 6-а батарея, преминава в състава на 14-и артилерийски полк и действа заедно с 26-ти пехотен Пернишки полк в състава на 1-а пехотна Софийска дивизия и 13 пехотен Рилски полк, от състава на 7-ма пехотна Рилска дивизия.[1]
След Ньойския договор остава кадрови офицер на служба, до ноември 1940 г., когато се пенсионира като полковник и преминава в запаса. По време на военната си кариера е бил офицер на служба във Военното на „Н.В. училище“ в периода 1924 – 1930 г., както и командир на 4-то товарно артилерийско отделение в гр. Берковица през 1935 г., а от 1936 г. до пенсионирането си е командир на 4-ти Армейски артилерийски полк към Школата за кандидат подофицери, в град Плевен.[1]
СемействоРедактиране
През 1928 г. Драгия Дрехаров се жени за Тана Николова Додова, по професия учителка. Тя работи като такава до 1935 година, когато семейството се премества в град Берковица. Имат две дъщери – Анастасия р. 1929 г. и Николина р. 1932 г.[1]
Хора с фамилнно име Дрехарови от КопривщицаРедактиране
Други мъже с фамилия Дрехарови, военни дейци са о.з. майор Цончо Дрехаров и ефрейтор Илия Цанчов Дрехаров.[1] Запасният ефрейтор от Копривщица Илия Дрехаров, участник в Балканската, Междусъюжническата и Първата световна войни през 1912 г. се заблудил при патрулиране на Чаталджа и бил пленен от турците. Турският паша командващ противника му подарява свободата, като го посочва на своите офицери и войници за пример, връща му оръжието и го изпраща в българските линии поради неговото достойно и смело държание, за което е издадено „Свидетелството за народна признателност на ефрейтор Дрехаров, загинал 1916 г.“. Загива на 1 декември 1916 г., в битка при село Комана в Румъния и е погребан на позицията.[2][3] Това е единствен случай през цялата Балканска война. Във войните града дава около петстотин души жертви.[4]
Христо Дрехаров е бивш учител и член на учебния комитет при Министерството на Народното Просвещение. Съчинявал и печатал учебници.[5] Пионер, съосновател на Дружеството за залесяване в Копривщица.
Отличия и наградиРедактиране
- Орден „За храброст“ IV ст., 2 кл.;
- Орден „Свети Александър“ V ст. без мечове;
- Орден „Свети Александър“ IV ст. с корона без мечове;
- Орден „За военна заслуга“ V ст. без корона;
- Орден „За военна заслуга“ III ст.;
- Възпоменателен медал за участие в Балканската война 1912 – 1913 г.;
- Възпоменателен медал за участие в Първата Световна война 1915 – 1918 г.;
- Офицерски знак за 10 г. отлична служба;
- Офицерски знак за 20 г. отлична служба.
ИзточнициРедактиране
- ↑ а б в г д е Драгия Павлов Дрехаров. // edinzavet.wordpress.com. Посетен на 20 октомври 2022.
- ↑ Антиквар нареди в картички историята на Копривщица. // duma.bg. Посетен на 9 септември 2022.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 22, л. 8.
- ↑ Каблешкова, Райна. Участието на копривщенци в балканските войни 1912 – 1913 г. Пловдив, Регионален етнографски музей, 2014.
- ↑ Пулеков, Б. Туристико-исторически водач за град Копривщица. Копривщица, Народно читалище „Х. Ненчо Палавеев“, 2011.