Четвърти армейски артилерийски полк

български артилерийски полк

Четвърти армейски артилерийски полк е български артилерийски полк, формиран през 1891 година и взел участие Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913), Първата световна (1915 – 1918) и Втората световна война (1941 – 1945).

Четвърти армейски артилерийски полк
Информация
Активна1890 – 1945
ДържаваБългария
ТипАртилерийски полк
ГарнизонШумен (1890 – 1891)
Видин (от 1891)

Историята на полка започва в началото на 1890 година, когато с указ №5 в Шумен е формирана Шуменската крепостна батарея. На 30 април 1891 г. е преместена на гарнизон във Видин и реорганизирана в батальон. Получава наименованието Видински крепостен батальон. Под това име взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913). През 1915 г. е преименуван на Видински крепостен артилерийски полк, а по-късно на Трети видински тежък артилерийски полк, под което наименование участва в Първата световна (1915 – 1918).

Първа световна война (1915 – 1918)

редактиране

Полкът взема участие във войната под командването на полковник Павел Павлов.

При намесата на България във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:[1]

Числен състав Добитък Обоз Въоръжение
Офицери: 36
Чиновници: 3
Подофицери и войници: 1989
Коне: 266
Волове: 1878
Обикновени коли: 771 Пушки и карабини: 35
Оръдия: 32

В началото на войната полкът е в състава на 6 пехотна бдинска дивизия.

След края на войната, във връзка с клаузите на Ньойския мирен договор от декември 1920 г. полкът се преформира като Видински укрепен пункт, взема участие в Септемврийското въстание през 1923 г., като действа в района на Ломската околия. През февруари 1928 г. е реорганизран в полк съставен от 4 батареи, но до 1935 г. носи явното наименование укрепен пункт.[2]

Втора световна война (1941 – 1945)

редактиране

В периода (1941 – 1944) полкът е на Прикриващия фронт и е разположен в района на с. Кирилово. Взема участие в първата фаза на заключителния етап на войната под командването на подполковник Слави Кацаров, като влиза в 4-та армия, състои се от 4 отделения и води военни действия в района на Велес. През ноември 1944 се завръща и е демобилизиран, като 4-тото му отделение взема участие във втората фаза на войната в състава на 1-ви български армейски артилерийски полк (1-ва армия).[3]

Когато полкът отсъства от мирновременния си гарнизон, на негово място се формира допълваща батарея.

Наименования

редактиране

През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:

  • Шуменска крепостна батарея (1890 – 30 април 1891)
  • Видински крепостен батальон (30 април 1891 – 1915)
  • Видински крепостен артилерийски полк (1915 – 21 септември 1915)
  • Трети видински тежък артилерийски полк (21 септември 1915 – декември 1920)
  • Видински укрепен пункт (декември 1920 – февруари 1928)
  • Четвърти армейски артилерийски полк (февруари 1928 – 1945)

Командири

редактиране
  1. Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
  2. Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 200 (Цит: ЦВА, ф. 142, а.е. 456)
  3. Ташев, стр. 370 – 371 (Цит: ЦВА, ф. 142, а.е. 456)

Източници

редактиране