Отваря главното меню

Древномакедонският език е мъртъв език, говорен от жителите на Древна Македония през I-то хилядолетие преди Христа.

Класификацията му е спорна, но по принцип се причислява към гръцката дорийска група палеобалкански езици с трако-илирийско влияние.[1] Този изчезнал език няма пряко отношение или връзка със съвременната македонска литературна норма на българския език. Със сигурност е индоевропейски език, започнал да се гърцизира през V век, като античните източници отбелязват, че още от V век пр. Хр. царете на Древна Македония владеят и в двора си използват дорийски диалект, а през III век пр. Хр. това е вече било масова практика и македонският е бил на границата на изчезването.

В голяма степен както върху произхода, така и върху историята и най-вече класификацията на древномакедонския език е пренесен съвременният спор около политическия статус на т.нар. македонски език. Република Гърция, черпейки езикови аргументи в този контекст, приема античните македони за гърци, което е спорно.[2]

Първите сериозни научни изследвания на древномакедонския език започват едва през XX век на базата на сравнително-историческия лексикален метод. [3]

БележкиРедактиране

  1. Lewis, D. M.; Boardman, John (2000). The Cambridge ancient history, 3rd edition, Volume VI. Cambridge University Press. p. 730. ISBN 978-0-521-23348-4.
  2. E. Kapetanopoulos, „Alexander’s patrius sermo in the Philotas affair“, The ancient world 30 (1999) 117 – 128. Online paper
  3. Otto Hoffmann: Die Makedonen, ihre Sprache und ihr Volkstum. Göttingen 1906. ((de))