Дреново (община Брод)

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Дреново.

Дреново (изписване до 1945 година: Дрѣново; на македонска литературна норма: Дреново) е село, в община Брод (Македонски Брод).

Дреново
Дреново
— село —
Поглед на Дреново.jpg
North Macedonia relief location map.jpg
41.4653° с. ш. 21.2372° и. д.
Дреново
Страна Flag of Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югозападен
Община Брод
Географска област Долно Поречие
Надм. височина 912 m
Население 33 души (2002)
Пощенски код 6530
Дреново в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в областта Поречие в североизточните падини на Бушева планина.

ИсторияРедактиране

В XIX век, независимо, че географски принадлежи на Поречието, Дреново административно е част от Прилепска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Мало Дреново е посочено като село с 22 домакинства с 86 жители мюсюлмани.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Дрѣново е населявано от 220 жители арнаути мохамедани.[2] Според Никола Киров („Крушово и борбите му за свобода“) към 1901 година Дрѣново има 120 турски къщи.[3]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Дреново като албанско село.[4]

Според преброяването от 2002 година селото има 33 жители македонци.[5]

ЛичностиРедактиране

Починали в Дреново
  •   Илия (Ильо) С. Кикищ (Кикиш) (? - 1903), български революционер, деец на ВМОРО,[6][7] загинал през Илинденското въстание[8]

БележкиРедактиране

  1. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 80-81.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 246.
  3. Киров - Майски, Никола. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, Печ. Стопанско развитие, 1935. с. 18.
  4. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  5. „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008 
  6. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 103.
  7. Светозаревиќ, Бранислав. Општествено-политичкиот живот и културата на живеење на Македонците во Тетово во првата половина на XX век. Скопје, Филозофски факултет - Скопје. Докторска дисертација, 2013. с. 17.
  8. Светозаревиќ, Бранислав. Општествено-политичкиот живот и културата на живеење на Македонците во Тетово во првата половина на XX век. Скопје, Филозофски факултет - Скопје. Докторска дисертација, 2013. с. 19.