Дриновски правопис

Дриновският правопис носи името си от своя създател Марин Дринов. Той ляга в основата на първия официален български правопис. Използван е в органа на Българското книжовно дружество, „Периодическо списание“, и се радва на голяма популярност в първите години след Освобождението.

Основни положенияРедактиране

  • Краесловни ерове: по Дриновския правопис, всички думи завършват с графична гласна. Думите, които завършват на съгласна при произнасяне, получават краесловен -ъ или -ь. С се пишат съществителните от женски род (кость, захарь, ...), съществителните от мъжки род, които получават мека членна форма (день, царь), числителните от петь до десеть и производните на десеть, някои неизменяеми думи, производни от горните, като сирѣчь и др. С в мъжки род нечленувана форма се пишат и прилагателните, които в женски род окончават на : синь.
  • Отбелязване на звука [ъ]. На етимологическа основа звукът [ъ] се отбелязва с бувките -ъ, -ѫ (голяма носовка) и -ѭ (йотувана голяма носовка). С -ъ се пишат думите, които в старобългарски са имали -ъ или -ь, с -ѫ се пишат корените, съдържали същия звук в старобългарски, глаголите окончания за 1 л. ед.ч. и 3 л. мн.ч. сег. време на глаголите от I спр. и II спр. се пишат с -ѫ и -ѭ (след мека съгласна и след гласна): метѫ, метѫтъ, летѭ, летѭтъ, стоѭ, стоѭтъ. С -ѫ се пише и окончанието за 3 л. мн.ч. мин. св. и мин. несв. време на всички глаголи: видѣхѫ, рекохѫ. С -ѭ се пише и местоимението нея и съкратената му форма я: неѭ, ѭ.
  • -ѫ се пише и в наставката -на във всички форми на някои глаголи от второ спрежение: стигнѫ, минѫлата и т.н., а също така и в думите винѫги и веднѫжъ.
  • Употреба на буквата -ѣ (ятъ): Е-двойно се пише в корените на думите, които са го съдържали в старобългарския, в глаголите, които окинчават на -ѣе "-ее" и -ѣѭ "-ея":сѣѭ, пѣѭ, сѣе, пѣе, ..., във формите на глаголите за мин. свършено и мин. несвършено време: видѣхъ, видѣ, видѣлъ,..., във формите за мин. време на повелително наклонение: Не сѫдѣте, за да не бѫдете сѫдени!, в края на наречията, завършващи на -ѣ "-е": добрѣ, злѣ, дѣ, послѣ, подирѣ, отдирѣ, горѣ, долѣ, накѫдѣ и др. с изключение на: още, не, въобще, поне, иначе, хеле, вусе и свише, във формите на местоименията: тѣ, тѣзъ, тѣзи, онѣ (или они), онѣзъ, онѣзи, в завършека на старото двойнствено число: рѫцѣ, нозѣ, крилѣ, колѣнѣ, мѫдѣ,...
  • Употреба на членни форми: при съществителните от м.р. ед.ч. Дринов пише само пълен член -тъ, добавян без да се премахва краесловния ер, който по този начин се озвучава: ножътъ, царьтъ, а пригателните в същата форма членува с -ий. Съществителните от женски род винаги се членуват с -та, без да се премахва евентуалния краесловен ер: жената, костьта. Съществителните от мн. ч. се членуват с -тѣ мѫжетѣ, женитѣ.
  • Народните отглаголни съществителни се пишат с окончание -нье: писанье, четенье. С се пишат и някои думи, като лозье, здравье и т.н.
  • Дринов е смятал буквата -щ за излишна и е предлагал да се пише шт вместо нея: штъркелъ,но по-късно я възстановява.

Външни препраткиРедактиране