Дромон
Дромонът (на гръцки: δρόμον) е най-важният боен кораб в Средиземноморието в периода VI – XII век.
Той сменя във флота биремата и либурната. Терминът „дромон“ се използва поне от VI век, въпреки че античното „трирема“ продължава да е в употреба в някои византийски източници.[1]
Няма много пълни и подробни сведения за този плавателен съд. След падането на Западната Римска империя борбата за надмощие над Средиземно море се е водила предимно между Византия и арабския свят. Дромонът е бил на въоръжение както при византийците, така и при арабите (шини).
Византийски ръкопис от 850 година, съдържа гравюра, която изобразява дромон от този период. Конструкцията му напомня на бирема с два реда гребла. Корабът е стъкмен с две мачти с латински платна. Първите дромони са имали един ред гребци и една мачта и са напомняли едномачтова либурна. По – късно се появяват големи дву – и тримачтови дромони. Дължината им е варирала от 30 до 50 м., а ширината – от 6 до 7 м. На кърмата са имали по два румпела, по един на всеки борд. Корпусът имал заострена форма, поради което са били доста бързоходни. Екипажът се е състоял, в зависимост от размера на кораба от 100 до 300 души. Килът на дромона, завършвал (както и при биремата) с подводен таран. Подводната част на дромоните е била обшита с метални листове за защита от тараните.
Всеки дромон е бил екипиран и с ксилокастрон (ξυλόκαστρον „дървен замък“) – кула, разположена около главната, или по един около двете мачти, от която войниците са хвърляли копия и са стреляли с лъкове. На носа и на кърмата са били разположени балисти (toxobolistres) които са изстрелвали малки стрели (myies).
Тежките катапулти са можели да изстрелват снаряди с тегло до 500 кг на дистанция до 1000 м. Дромоните са били въоръжени също и с леки огнемети сифинофори, които са заливали вражеските кораби със струи гръцки огън (счита се, че е бил смес от асфалт, сяра, селитра и нефт). Тази смес се разгаря още повече при контакт с вода, затова е била гасена с вино, оцет или пясък. Точният състав на сместа, както и конструкцията на огнеметите не са запазени до днес.
Бележки
редактиране- ↑ Vassilios, Christides. Byzantine Dromon and Arab shini: The development of the average Byzantine and Arab warships and the problem of the number of the oarsmen, Tropis III, 3rd International Symposium on Ship Construction in Antiquity, Athens 1989 proceedings, Hellenic Institute for the Preservation of Nautical Tradition, Athens, 1995, p. 111., архив на оригинала от 6 март 2012, https://web.archive.org/web/20120306070444/http://ina.tamu.edu/library/tropis/volumes/3/Tropis%20III%20Proceedings%201989.pdf, посетен на 7 януари 2011