Отваря главното меню

Дунавска протописменост

Знаци върху плочката от Тартария

Дунавската протописменост се наричат знаците, откривани върху археологически находки от долното течение на р. Дунав и датиращи от епохата на неолита (около 6000 до 3500 г. пр.н.е.). Вероятно те са най-древните в света, известни досега на науката.[1][2][3] Откривани са в днешните България, Румъния и Сърбия).

В началото на 21 век изследователят Марко Мерлини организира в база данни знаците от дунавската протописменост.[4] Общият им брой е около 5500 като над 1000 са случаите, в които са налице комбинации от 2 и повече знака. Над 3/4 от надписаните артефакти са от Старчево-Кришска култура.[5]

Популярни образци са известната Плочка от Градешница[7],, печатите с писмени знаци от Караново принадлежащи към забележителната Карановска култура, табличките от с. Тартария (рум. Tărtăria – Търтърия) окръг Алба в днешна Румъния отнасяни към неолитната Винчанска култура, подобна е откритата в Егейска Македония Табличка от Дупяк и др. Към Дунавската протописменсот може да имат отношение и знаците врязани на гърдите на женският идол с медна гривна датиран към 5000 г. пр. Хр. от гроб № 453 на некропола в Дуранкулашко езеро отнасян към периода „Блатница“ на културата Хаманджия. [6], а също Кръглата плочка от Курило със знаци от двете страни принадлежаща към едноименната неолитна Култура Курило,[7], както и знаците върху керамиката от ранно енеолитната Култура Тиса[8] в басейна на р. Дунав при Тиса.

Ареал на неолитните Дунавски Винчански култури с различните им локализации

ИзточнициРедактиране