Дългопети

род бозайници

Дългопетите (Tarsius) са род примати от семейство Дългопетови (Tarsiidae).[1] Притежават черти присъщи както на полумаймуните, така и на същинските маймуни и представляват своеобразен преход между двете групи. Срещат се само на островите от Малайския архипелаг (Югоизточна Азия).

Дългопети
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Двустранно симетрични (Bilateria)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):Терапсиди (†Therapsida)
клас:Бозайници (Mammalia)
разред:Примати (Primates)
семейство:Дългопетови (Tarsiidae)
род:Дългопети (Tarsius)
Научно наименование
Storr, 1780
Дългопети в Общомедия
[ редактиране ]

Обща характеристика редактиране

Дългопетите са дребни бозайници приспособени за нощен начин на живот по дърветата. Хранят се предимно с насекоми, които улавят правейки големи скокове и задните им крайници са с дължина почти два пъти дължината на тялото. Същото се отнася и за дългата им тънка опашка – при средна дължина на тялото 10-15 cm, опашката е дълга 20-25 cm и служи за направляване посоката на скока. Глезените на задните им крайници са силно удължени, откъдето идва наименованието „дългопетови“. Пръстите им също са много дълги (средният пръст например е дълъг почти колкото лакътната кост) и накрая имат прилепващи възглавнички и плоски нокти, с изключение на втория и третия пръст на задните крака, които са със закривени нокти служеши предимно за почистване на козината. Козината на дългопетите е гъста и мека с жълтеникав цвят.

Зрение редактиране

При всички странности във физическата структура на дългопетите, най-голямо впечатление правят големите им, близкоразположени очи, развити във връзка с предимно нощния им начин на живот. В тази връзка се наблюдават съществени разлики в структурата на мозъка на дългопетите и всички останали примати. Главната разлика е в нервните връзки между двете очи и латералното ядро на таламуса в междинния мозък, където се приема, обработва и препраща към мозъчната кора визуалната информация. Връзката между очите (ляво и дясно) и съответното или противоположно (ляво или дясно) мозъчно полукълбо при дългопетовите е по-особена в сравнениие с тази при всички останали примати, включително и човека[2].

За разлика от повечето нощни животни дългопетите нямат типичната светлоотразителна мембрана (тапетум) зад ретината, осигуряваща по-добро нощно зрение. За сметка на това имат т. нар. жълто петно (фовеа) – трапчинка в центъра на ретината, която при хората благоприятства по-ясното виждане на детайли и цветове.

Допълнителни сведения редактиране

Дългопетите живеят на двойки, които заемат територия от около един хектар. След около 6-месечна бременност женската ражда само едно малко. Малките се раждат напълно окосмени, с отворени очи и още на първия ден след раждането могат да се катерят. Полово зрели стават на възраст около една година.

Дългопетите трудно понасят живота в плен, не се размножават в зоопарковете по света и дори когато попаднат в клетка често се самонараняват и бързо умират вследствие на стреса.

Класификация редактиране

В съвременната класификация на приматите, въпреки нощния начин на живот и приликата си с Полумаймуните (Strepsirrhini), Дългопетовите се отнасят към Маймуните (Haplorrhini), отделени в собствена група: инфраразред Дългопетоподобни (Tarsiiformes).

Дългопетите се деляха само на два вида, но днес разпознаваме осем, като от Филипинския дългопет (Tarsius syrichta) се отделя таксона bancanus, а от Дългопета призрак (Tarsius spectrum, вече като Tarsius tarsier) – всички останали видове.

Семейство Дългопетови

Бележки редактиране

Източници редактиране

Mammal Species of the World, 3rd edition