Държавен дълг

Държавният дълг, наричан също национален дълг, публичен дълг или суверенен дълг, са всички финансови задължения на дадена държава, включително на централното правителство и на регионалните подразделения и местни власти. Правителствата обикновено поемат дълг чрез издаване на държавни ценни книжа, а при страни с ниска платежоспособност – и чрез преки заеми от международни финансови институции и дори отделни банки.

Държавен дълг на страните по света през 2010 година като дял от БВП

Държавният дълг може да се категоризира като вътрешен (задължения към кредитори в държавата) или външен (задължения към кредитори извън границите на страната). Друга честа категоризация на държавния дълг е по срока на изплащане. За краткосрочен дълг обикновено се счита този със срок на изплащане от една година или по-малко, а за дългосрочен този със срок на изплащане по-дълъг от десет години. Средносрочните дългове са със срок на изплащане между двата други. По-обща дефиниция на държавния дълг може да смята всички държавни задължения, включително бъдещи пенсионни плащания и плащания за стоки и услуги, които правителството е договорило но все още не е платило.

Правителствата създават дълг, издавайки държавни облигации и бонове. Страните с по-нисък кредитен рейтинг понякога взимат директно от наддържавни учреждения като Световната банка.

В монетарно независими държави като САЩ, Обединеното кралство и повечето останали, държавния дълг в местна валута представлява спестовните сметки в централната банка. Това прави този „дълг“ много по-различен от този натрупан в семейство, ограничено от доходите си. Монетарно независимите правителства печатат собствена валута и нямат нужда от такива приходи за да финансират разходите си.

Правителство със собствена валута може да плаща за номиналните си разходи като печата нови пари, въпреки че в повечето случаи създаването на пари е оставено на централните банки. В такъв случай правителството издава държавни ценни книжа не за да събере пари, а вместо това да премахне излишния банков резерв (причинен от държавни разходи, надвишаващи приходите от данъци) и създава недостиг на резерви на пазара, за да може системата като цяло да се обърне към Централната банка за ликвидност.

История

Създаването на Английската Банка през 1694 г.

По време на ранния модернизъм, Европейските монарси често не изпълняват плащанията по кредитите си или произволно се отказват от тях. Това кара мнозинството от финансистите да бъдат предпазливи в предоставянето на средства за крале и финансите на страни, които често водят война са изключително несигурни.

Създаването на първата централна банка в Англия- институция предназначена за да заема пари на правителството- първоначално служи за финансирането на войната на Уилям III срещу Франция. Той въвлича синдикат от градски търговци и продавачи в предлагането на правителствен дълг за продажба. Синдикатът скоро се превръща в Английската Банка, която впоследствие финансира войните на Херцога на Марлборо и по-късни имперски завоевания.

Основаването на Английската Банка революционализира сферата на публичните финанси и слага край на отказите от платеж като този през 1672 г., когато Чарз II прекратява плащанията по задълженията си. Оттогава Британското правителство винаги изплаща задълженията към кредиторите си. В последвалите векове, други европейски държави създават подобни финансови институции за управление на правителствения дълг.

През 1815 г., в края на Наполеоновите войни, дълга на Британското правителство достига над 200% от БВП на страната.

През 2018 г, глобалния правителствен дълг достига еквивалента на 66$ трилиона или около 80% от глобалния БВП.

Правителствени и неправителствени ценни книжа

Публичният дълг като процент от БВП, еволюция за САЩ, Япония и основните икономики на ЕС.

Правителствените ценни книжа се издават (печатат) от национално правителство. Такива ценни книжа най-често са деноминирани в националната валута. Почти 70% от сумарния дълг на държавите през 2000 г. е в американски долари. Държавните ценни книжа понякога се смятат за безрискови облигации, защото ако е необходимо, националните правителства могат да създават нови пари и да изкупуват облигациите при падежа им. Въпреки че законите в много страни възпрепятстват директното създаване на пари от страна на правителството (тази функция е предадена на централната банка), централните банки могат да осигурят финансиране, като купуват държавни облигации в процедура, понякога наричана „монетизиране на дълга“.

Държавният дълг може да бъде в местна или чужда валута. Инвеститорите в държавни облигации, деноминирани в чужда валута, трябва да имат предвид нивото на валутния риск, в случай че чуждата валута намали стойността си спрямо местната. Ако дългът е деноминиран в чужда валута, може впоследствие правителството да няма достъп до въпросната валута, за да обслужва дълга. Например по време на Гръцката финансова криза дългът на страната е в евро и едно от предложените решения е Гърция да се върне към печатането на собствената си Гръцка драхма. Това предложение се отнася само за бъдещи задължения, оставяйки съществена част от съществуващия дълг деноминиран в чужда валута и потенциално удвоявайки стойността му.

По държави

Публичният дълг е резултатът от заемите на правителството, минус плащанията, деноминирани в местната валута.

Съотношението на дълга към БВП на държавата („Дълг/БВП“, в %) е често приеман метод за установяване на значимостта на държавния дълг.

Държавни публични дългове, по-големи от 0.5% от световния публичен дълг (2012 г.)

държава	публичен дълг (милиарди $)	% от БВП	на човек ($)	% от световния публичен дълг
Свят	56308	64%	7936	100.0%
САЩ	17607	74%	55630	31.3%
Япония	9872	214%	77577	17.5%
Китай	3894	32%	2885	6.9%
Германия	2592	82%	31945	4.6%
Италия	2334	126%	37956	4.1%
Франция	2105	90%	31915	3.7%
Обединено Кралство	2064	89%	32553	3.7%
Бразилия	1324	55%	6588	2.4%
Испания	1228	85%	25931	2.2%
Канада	1206	84%	34902	2.1%
Индия	995	52%	830	1.8%
Мексико	629	35%	5416	1.1%
Южна Корея	535	34%	10919	1.0%
Турция	489	40%	6060	0.9%
Нидерландия	488	69%	29060	0.9%
Египет	479	85%	5610	0.9%
Гърция	436	161%	40486	0.8%
Полша	434	54%	11298	0.8%
Белгия	396	100%	37948	0.7%
Сингапур	370	111%	67843	0.7%
Тайван	323	36%	13860	0.6%
Аржентина	323	42%	7571	0.6%
Индонезия	311	25%	1240	0.6%
Русия	308	12%	2159	0.6%
Португалия	297	120%	27531	0.5%
Тайланд	292	43%	4330	0.5%
Пакистан	283	50%	1462	0.5%

Риск

Въпреки че правителствата могат да прекратят кредитните си плащанията по политически причини, даването на правителствен заем в местната валута на страната обикновено се счита за „безрисково“ и включва така наречената „безрискова лихва“. Причината за това е че дълга и лихвата могат да бъдат изплатени, чрез повишаване на данъчните постъпления (или чрез икономически ръст или повишение на данъчните доходи), намаляване на публичните разходи или чрез печатане на още пари. Въпреки това, това би повишило нивата на инфлация и да намали стойността на инвестирания капитал (отнасящи се за дълговете несвързани с инфлацията). Типичен пример за това е Ваймарската република през 20-те, страдаща от хиперинфлация заради огромния брой нови пари, които правителството отпечатва. Причината за печатането на всички тези пари е неспособността на правителството да плати националния дълг, натрупан след разходите направени по време на първата световна война.

Източници

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Government debt в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​