Дюк Пиърсън

американски джаз пианист

Кълъмбъс Келвин Пиърсън – Дюк, младши (на английски: Columbus Calvin 'Duke' Pearson, Jr) е водещ американски джаз пианист и композитор. По мнението на редактор от Олмюзик, той е „голям участник в оформянето на хард боп стила на Блу Ноут през 60-те, когато е техен продуцент.“

Дюк Пиърсън
Duke Pearson
американски джаз пианист
Роден
Починал

Националност Флаг на САЩ САЩ
Активен период от 1980 г.
Музикална кариера
Стил Джаз
Инструменти пиано
Активност от 1980 г.
Лейбъл Блу Ноут

Произход и младежки годиниРедактиране

Дюк Пиърсън е роден под името Кълъмбъс Келвин Пиърсън – младши в Атланта, щата Джорджия. Родителите му са Кълъмбъс Келвин и Емили Пиърсън. Прозвището му Дюк ('Херцог') му е дадено от неговия чичо, който е голям почитател на Дюк Елингтън. Преди да навърши шест години, майка му започва да му дава домашни уроци по пиано, което продължава до 12-ата му годишнина. След това той се преориентира към медните инструменти (мелофон, баритон валдхорна и най-накрая тромпет). Той е толкова запален по тромпета, че по време на обучението си в гимназията и колежа, той загърбва пианото. Отива да учи в Кларк Колидж, като същевременно свири на тромпет в групи в атлантската сцена. Изкарва военната си повинност през 1953 и 1954 г., като продължава да свири на тромпет; освен това, се запознава с пианиста Уинтън Кели. В едно интервю, което дава през 1959, той признава, че е „толкова разглезен от хубавото пиано на Кели“, че решава да се върне обратно към този инструмент. Освен това, възможно е проблеми със зъбите да са го накарали да изостави медните инструменти.

Творческа кариераРедактиране

Музикантът продължава да свири в различни ансамбли в Джорджия и Флорида, включително с Таб Смит и Литъл Уили Джон. През януари 1959 г. се преселва в Ню Йорк. Там той попада в полезрението на тромпетиста Доналд Бърд, който го вижда на изпълнение със секстета на Арт Фармър и Бени Голсън (известен още като Джазтет). Скоро след това Бърд го кани да участва в новата му формация – квинтета на Доналд Бърд и Пепър Адамс. Пиърсън също така акомпанира на едно от турнетата на Ненси Уилсън през 1961 г. По-късно през същата година пианистът се разболява преди спектакъл на Бърд-Адамс, и новакът с името Хърби Хенкок го замества. Впоследствие това разместване се оказва трайно.

В албума от 1963 г. на Бърд, A New Perspective, Пиърсън аранжира четири от песните, включително Cristo Redentor, който става голям хит. Песента, както Пиърсън по-късно си спомня, е вдъхновена от пътуване до Бразилия по време на концертните обиколки с Уилсън. Освен това, в същата година Айк Кебек умира и това отваря вратата на отдел „Творци и Репертоар“ в Блу Ноут. Оттогава до 1970, Пиърсън е чест музикален сътрудник и продуцент на множество албуми на Блу Ноут, като същевременно записва свой собствен материал като бендлидер. В групата на Бърд и Пиърсън членуват музиканти от ранга на Чък Кърия, Пепър Адамс, Ренди Брекър и Гарнет Браун; последните трима са членове също така на групата на Тад Джоунс и Мел Луис, които свирят в същото заведение (Вилидж Вангард), но в различни вечери.

Композициите на Пиърсън включват днешния стандарт Jeannine, който е често кавъриран и е композиран около 1960 г. Една от първите му кавър версии е изпълнена от Кенънбол Адърли в Them Dirty Blues (1960).

В крайна сметка Пиърсън се оттегля от позицията си в Блу Ноут през 1971 г., след промени в персонала. Един от основателите, Алфред Лайън, се оттегля през 1967, след като компанията е продадена на Либърти Рекърдс предходната година, а Франсис Улф, друг основател, умира през 1971 г. Пиърсън решава да преподава в Кларк Колидж през 1971 г. и прави концерти с Кармен Макрей и Джо Уилямс през 1973 г. По това време и взема окончателното решение да спре музикалната си дейност.

Диагностициран е с множествена склероза през 70-те години, която е причина за смъртта му през 1980 г. Умира в Болницата за ветерани в Атланта.

ДискографияРедактиране

Като лидерРедактиране

Като сайдменРедактиране

С Доналд Бърд

С Джони Колс

С Грант Грийн

С Боби Хъчърсън

С Тад Джоунс/Пепър Адамс

  • Mean What You Say (1966)

С Кармен Макрей

  • Carmen (1972)

Като аранжорРедактиране