Хърби Ханкок

американски пианист и композитор
(пренасочване от Хърби Хенкок)

Хърбърт (Хърби) Джефри Ханкок (на английски: Herbert Jeffrey Hancock) е американски пианист, кийбордист, ръководител на бенд и композитор.[18]

Хърби Ханкок
американски пианист
На концерт на Джаз фестивала в Ница, 2010 година.
На концерт на Джаз фестивала в Ница, 2010 година.

Роден

Етнос Афроамериканци
Образование Гринелски колеж
Музикална кариера
Стил Джаз,[1] Бибоп,[2][3][4] Джаз рок,[5] Пост боп,[6][7] Фънк,[8][9][10] Хард боп,[11][12] Ритъм енд блус,[13][14] Поп рок,[15] класическа музика[16][17]
Инструменти пиано, клавитара, Флейта, Синтезатор
Активност от 1961 г.
Лейбъл Блу Ноут, Кълъмбия рекърдс, Върв Рекърдс, Мъркюри Рекърдс, Сони Би Ем Джи, Уорнър Брос Рекърдс
Участник в Американска академия за изкуство и наука

Уебсайт www.herbiehancock.com
Хърби Ханкок в Общомедия

Член на Втория голям квинтет на тромпетиста Майлс Дейвис, Ханкок оказва влияние върху преоткриването на ритъм секцията в джаза, и освен това става един от главните архитекти на пост-бопа. Той е сред първите джазмени, които приемат музикалните синтезатори и фънк музиката (чийто белег са синкопираните барабанени удари).

Музиката на Ханкок се отличава с мелодичност и достъпност; много от песните му „преминават границите“ и постигат успех сред поп слушателите. Тя е възприемчива спрямо фънка и соула, но същевременно се родее с по-свободните стилистични елементи на джаз музиката. В импровизациите си създава уникална бленда от джаз, блус и съвременна класическа музика, като хармоничните му стилизирания наподобяват естетиката на Клод Дебюси и Морис Равел.

Някои от най-известните солови творби на Ханкок са Cantaloupe Island, Watermelon Man (по-късно изпълнени от редица други музиканти, включително ръководителя на бенд Монго Сантамария), Maiden Voyage, Chameleon и синглите I Thought It Was You и Rockit. Неговият River: The Joni Letters става едва втория джаз албум, спечелил награда Грами за албум на годината (2008). Преди него единствено Getz/Gilberto (1965) печели отличието.

Ханкок практикува ничиренския будизъм и е член на будисткото сдружение Сока Гакай Интернешънъл.[19][20][21] Като част от духовната си практика, той ежедневно рецитира будисткото песнопение Нам Миохо Ренге Кио.[22]

На 22 юли 2011 г. на церемония в Париж Ханкок е определен за посланик на добра воля на ЮНЕСКО за промотирането на междукултурния диалог.

През 2013 г. постъпва във Факултета по музика на Калифорнийския университет, където преподава джаз музика.[23]

ДискографияРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. www.songfacts.com.
  2. www.mfiles.co.uk.
  3. www.houstonpress.com.
  4. myrecordlist.com.
  5. www.nndb.com.
  6. www.allmusic.com.
  7. www.musicstack.com.
  8. www.cdbaby.com.
  9. www.939bobfm.com.
  10. www.939bobfm.com.
  11. www.pointofdeparture.org.
  12. seterecords.com.
  13. www.ft.com.
  14. www.jambase.com.
  15. www.whosampled.com.
  16. www.theglobeandmail.com.
  17. www.rte.ie.
  18. Herbie Hancock (American musician). // Encyclopædia Britannica. Посетен на 1 февруари 2012.
  19. Reiss, Valerie. Beliefnet Presents: Herbie Hancock on Buddhism, Buddhist, Jazz, Music. // Beliefnet.com. Посетен на 22 октомври 2011.
  20. Burk, Greg. He's still full of surprises. // The Los Angeles Times. 24 февруари 2008.
  21. Hancock-Shorter-Ikeda Series on Jazz Published in Japanese. // 30 януари 2013. Архив на оригинала от 2020-11-16 в Wayback Machine.
  22. Reiss, Valerie. Herbie, Fully Buddhist. // Посетен на 13 октомври 2013.
  23. Jazz legends Herbie Hancock, Wayne Shorter named UCLA professors. // University of California Office of Media Relations and Public Outreach, 8 януари 2013. Посетен на 22 ноември 2013.