Хърби Ханкок
Хърбърт (Хърби) Джефри Ханкок (на английски: Herbert Jeffrey Hancock) е американски пианист, кийбордист, ръководител на бенд и композитор.[21]
| Хърби Ханкок | |
|---|---|
| американски пианист | |
 На концерт на Джаз фестивала в Ница, 2010 година. | |
| Роден | |
| Етнос | афроамериканци |
| Учил в | Гринелски колеж |
| Награди | „Оскар“ за най-добра оригинална музика (1986) Зала на славата на музикалните награди „Грами“ (1998) Албум на годината (2007) Зала на славата на музикалните награди „Грами“ (2008) |
| Музикална кариера | |
| Стил | джаз, бибоп,[1][2][3] джаз рок,[4] постбоп,[5][6] фънк,[7][8][9] хард боп,[10][11] електро,[12][13][6] джаз фънк,[14][15][16] ритъм и блус,[17][18] поп рок, класическа музика[19][20] |
| Инструменти | пиано, клавитара, флейта, елктронна клавиатура, синтезатор, музикална клавиатура |
| Активност | от 1961 г. |
| Лейбъл | Блу Ноут, Кълъмбия Рекърдс, Върв Рекърдс, Мъркюри Рекърдс, Сони Би Ем Джи, Уорнър Брос Рекърдс |
| Участник в | Американска академия за изкуство и наука |
| Уебсайт | www.herbiehancock.com |
| Хърби Ханкок в Общомедия | |
Член на Втория голям квинтет на тромпетиста Майлс Дейвис, Ханкок оказва влияние върху преоткриването на ритъм секцията в джаза, и освен това става един от главните архитекти на пост-бопа. Той е сред първите джазмени, които приемат музикалните синтезатори и фънк музиката (чийто белег са синкопираните барабанени удари).
Музиката на Ханкок се отличава с мелодичност и достъпност; много от песните му „преминават границите“ и постигат успех сред поп слушателите. Тя е възприемчива спрямо фънка и соула, но същевременно се родее с по-свободните стилистични елементи на джаз музиката. В импровизациите си създава уникална бленда от джаз, блус и съвременна класическа музика, като хармоничните му стилизирания наподобяват естетиката на Клод Дебюси и Морис Равел.
Някои от най-известните солови творби на Ханкок са Cantaloupe Island, Watermelon Man (по-късно изпълнени от редица други музиканти, включително ръководителя на бенд Монго Сантамария), Maiden Voyage, Chameleon и синглите I Thought It Was You и Rockit. Неговият River: The Joni Letters става едва втория джаз албум, спечелил награда Грами за албум на годината (2008). Преди него единствено Getz/Gilberto (1965) печели отличието.
Ханкок практикува ничиренския будизъм и е член на будисткото сдружение Сока Гакай Интернешънъл.[22][23][24] Като част от духовната си практика, той ежедневно рецитира будисткото песнопение Нам Миохо Ренге Кио.[25]
На 22 юли 2011 г. на церемония в Париж Ханкок е определен за посланик на добра воля на ЮНЕСКО за промотирането на междукултурния диалог.
През 2013 г. постъпва във Факултета по музика на Калифорнийския университет, където преподава джаз музика.[26]
Дискография Редактиране
- Takin' Off (1962), за Блуноут
Източници Редактиране
- ↑ www.mfiles.co.uk.
- ↑ www.houstonpress.com.
- ↑ myrecordlist.com.
- ↑ www.nndb.com.
- ↑ www.musicstack.com.
- ↑ а б Allmusic.
- ↑ www.cdbaby.com.
- ↑ www.939bobfm.com.
- ↑ www.939bobfm.com.
- ↑ www.pointofdeparture.org.
- ↑ seterecords.com.
- ↑ www.redbubble.com.
- ↑ www.villagevoice.com.
- ↑ www.destination-rock.com.
- ↑ www.hhv.de.
- ↑ www.cdbaby.com.
- ↑ www.ft.com.
- ↑ www.jambase.com.
- ↑ www.theglobeandmail.com.
- ↑ www.rte.ie.
- ↑ Herbie Hancock (American musician). // Encyclopædia Britannica. Посетен на 1 февруари 2012.
- ↑ Reiss, Valerie. Beliefnet Presents: Herbie Hancock on Buddhism, Buddhist, Jazz, Music. // Beliefnet.com. Посетен на 22 октомври 2011.
- ↑ Burk, Greg. He's still full of surprises. // The Los Angeles Times. 24 февруари 2008.
- ↑ Hancock-Shorter-Ikeda Series on Jazz Published in Japanese. // 30 януари 2013. Архив на оригинала от 2020-11-16 в Wayback Machine.
- ↑ Reiss, Valerie. Herbie, Fully Buddhist. // Посетен на 13 октомври 2013.
- ↑ Jazz legends Herbie Hancock, Wayne Shorter named UCLA professors. // University of California Office of Media Relations and Public Outreach, 8 януари 2013. Посетен на 22 ноември 2013.