Шарл Франсоа Дюмурие

френски генерал
(пренасочване от Дюмурие)

Шарл Франсоа Дюмурие (на френски: Charles François Dumouriez) е френски генерал, който печели победи за французите по време на Френската революция, но след това дезертира при австрийците.

Шарл Франсоа Дюмурие
френски генерал
Charles François du Périer du Mouriez
ЗваниеГенерал
Служи на Франция
КомандванияСеверна армия
Битки/войниСедемгодишна война
Битка при Валми
Битка при Жемап
Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
14 март 1823 г. (84 г.)
ПогребанХенли на Темза, Великобритания
Шарл Франсоа Дюмурие в Общомедия

Начало на кариерата

редактиране

Постъпва в армията през 1758 г. и се отличава по време на Седемгодишната война, но е взет в плен и е освободен едва през 1761 г. Крал Луи XV го изпраща на поредица дипломатически мисии в Мадрид (1767), Полша (1770 – 72) и Швеция (1773), но е отзован и изпратен в затвора (1773 – 75). При мисията му в Полша е изпратен с офицери и пари за барските конфедерати. Там Дюмурие самоволно сформира отряд, но е разбит от руските войски на Суворов и е отзован поради превишаване на пълномощията си. През 1772 г. се отправя с тайна мисия при краля на Швеция, но по заповед на министър д’Егильон е задържан в Хамбург и е затворен в Бастилията.

Едва при Луи XVI е освободен и назначен за комендант на Шербур през 1778 г[1].

По време на Френската революция

редактиране

В началото на революцията Дюмурие е сред привържениците на Мирабо, но по-късно преминава към жирондинците и благодарение на тяхното влияние през 1792 г. заема поста министър на външните работи. След бягството на маркиз дьо Лафайет е назначен за главнокомандващ на Северната армия. Дюмурие извършва с войските си забележително отстъпление през Аргонската гора, а след битката при Валми от 20 септември 1792 г. преминава към настъпление. Категоричната му победа над австрийците в битката при Жемап на 6 ноември предава в ръцете му цяла Белгия.

Дюмурие има за задача да организира превзетата територия в Белгия. Той обаче е недоволен от министерството на войната и критикува министъра за неспособността да доставя храна и дрехи на армията. На 12 март изпраща писмо до Конвента, в което критикува вмешателството на официални лица от министерството и Конвентът изпраща при него Дантон и Лакроа с мисия да го укротят. Той обаче не се отказва от думите си и започва опити да сключи сепаративен мир с Прусия. Конвентът му отказва средства за продължаване на войната и завоюване на Холандия, а правителствените комисари се разпореждат самоволно в Белгия и деморализират войската му. След като е разбит при Неервинден и предвиждайки, че ще бъде свален, Дюмурие решава да обърне армията си срещу Париж, да свали Конвента и да възстанови конституционната монархия. За целта той влиза в тайно споразумение с австрийския главнокомандващ Фридрих Кобург-Заалфелд. Вече близо до френската граница, в лагера му близо до Конде пристига военният министър Бьорновил и четирима комисари, за да го отстранят от командването и да го арестуват. Дюмурие ги пленява и на 1 април ги отправя в австрийския лагер, където остават в плен две години. Дюмурие опитва да обърне армията си, да предприеме поход към Париж и да преобърне хода на революцията, но не успява да арестува всички пратеници. Останалите на свобода от тях забраняват на армията да го следва, а един командир изпраща младия си адютант Лазар Ош да предупреди Конвента в Париж. Плановете на Дюмурие са осуетени и на 5 април 1793 г. той е принуден да избяга при австрийците, като взема със себе си най-големия син на Орлеанския херцог – Луи-Филип, херцог на Шартър.

След дълги скитания из Европа Дюмурие се заселва в Англия, а английското правителство му отпуска пенсия. Умира беден и забравен на 84 години[2]:с. 189 – 190.

Съчинения

редактиране

Освен множество политически брошури в духа на почти всички партии, написва през 1794 г. спомени („Mémoires“), преиздадени в „Bibliothèque des mémoires“, т. XI и XII, 1848 г.

Източници

редактиране
  1. Charles-François du Périer Dumouriez | French general // Encyclopedia Britannica. Посетен на 9 септември 2021. (на английски)
  2. Дейвидсън, Иън. Френската революция. София, Millenium, 2017. ISBN 978-954-515-396-9. с. 315.

Литература

редактиране
  • Berville Barriée, „La vie et les mémoires du général D.“ (1822);
  • Boguslawski, „Das Leben des Gener. D.“ (1879);
  • Sorel, „un général diplomate au temps de la Ré volution“ (в „Revue des Deux Mondes“, 1884);
  • Welschinger, „le Roman de D.“ (1890).