Национален освободителен фронт на Гърция

(пренасочване от ЕАМ)

Националният освободителен фронт на Гърция (на гръцки: Εθνικό Απελευθερωτικό Μέτωπο, ΕΑΜ), познат и с гръцките инициали ЕАМ, е политическа организация, обединяваща леви патриотични сили на територията на предвоенна Гърция, насочена срещу страните от Оста по време на участието на Гърция във Втората световна война.

„Национален освободителен фронт на Гърция“
Εθνικό Απελευθερωτικό Μέτωπο
Плакат на ЕАМ
Плакат на ЕАМ
Информация
Типкомунистическа съпротивителна организация
Основана1941 година
Закрита1946 година
Положениенесъществуваща
СедалищеГърция
Езицигръцки
„Национален освободителен фронт на Гърция“ в Общомедия

Създаден е на 27 септември 1941 година по инициатива на ГКП, Земеделската партия, Социалистическата партия и присъединилите се по-късно Социалистически съюз, Демократическа работническа партия и Демократически съюз на Гърция. Поставени са основни цели като освобождаване на страната от чуждата окупация и извоюване на цялостна независимост; формиране на временно правителство на ЕАМ, което след това да проведе избори за Велико народно събрание и т.н. В края на декември се изгражда централен щаб за ръководене на бойните действия.[1]

В ранната пролет на 1942 г. в състава на ЕАМ влизат следните организации:

  • Работнически националноосвободителен фронт (ЕЕАМ),
  • Националноосвободителен фронт на младежта (ЕАМН),
  • Национална солидарност (ЕА)[2].

Военното крило на НОФ е наречено Гръцка народна освободителна армия (ГНОА), позната и с гръцките инициали ЕЛАС.

ЕАМ провежда разговори с различни представители на българското малцинство в Егейска Македония, с които изграждат организацията в областта. Създаден е и специален вестник „Елевтерия“ (Свобода). Започват партизански действия в Солунско, Кукушко, Берско, Воденско и Костурско.[1] След август 1944 година към тях се присъединяват и дейци на разтурената така наречена „Охрана“.

След освобождаването на страната от гермнска окупация е образувано дясно правителство, подкрепяно от Великобритания. Съгласно сключения на 12 февруари 1945 г. Договор от Варкиза ГНОА следва да се разоръжи, за да спрат преследванията на дейци на НОФ и бойци на неговата ГНОА от десни и правителствени сили. При разоръжаването са събрани 49 хил. броя лично оръжие, много единици артилерийско, стрелково и друго въоръжение, включително минохвъргачки, картечници и пр.

Понеже политическите преследвания не спират, процесът на разоръжаване и разпуснаке на ГНОА не е завършен, нейни бойци и формирования се вливат в новообразуваната Демократична армия на Гърция, ръководена (както и НОФ) от Гръцката комунистическа партия и подкрепяна от Източния блок. Започва Гражданската война в Гърция (1946 – 1949).

  1. а б Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 555.
  2. Бисер Петров, Окупаторът съюзник. Колаборционизмът в Албания, Сърбия и Гърция по време на Втората световна война. стр. 107, ISBN 978-954-509-429-3