Евангелие от Лука
Евангелието от Лука (на старогръцки: Κατά Λουκάν Ευαγγέλιον; на латински: Evangelium secundum Lucam) е третото синоптично и едно от четирите канонични евангелия, част от Новия завет. Описва проповедническата дейност на Иисус Христос, разпятието и възкресението му, чудесата, Велики четвъртък. В това евангелие фигурира и молитвата „Отче наш“ (Лука 11: 2 – 4), както и Проповедта на планината (глава 21).
Евангелие от Лука | |
Εὐαγγέλιον κατὰ Λουκάν | |
Автор | Лука |
---|---|
Поредица | Нов Завет |
Предходна | Евангелие от Марк |
Следваща | Евангелие от Иоан |
Евангелие от Лука в Общомедия |
Свети апостол Лука (Лука (евангелист)) е от 70-те ученици на Иисус Христос. По професия е лекар. Занимава се и с рисуване, като пръв изписва образите на Богородица и апостолите Петър и Павел.
Влияния над известни философи
редактиранеИдеята за възмездието (Лука 6:25) и за това, че доволните в този свят ще бъдат сурово наказани (Лука 6:24), е застъпена от християнския екзегет и теолог Квинт Септимий Флорент Тертулиан, който екстраполира евангелските предсказания и за всички езически божества и царе:
„ | На какво да се удивлявам! На какво да се смея! Там аз ще възтържествувам, гледайки толкова царе, чието приемане в небесата биде възвестено, да стенат ведно със самия Юпитер и неговите свидетели в дълбок мрак."[1] | “ |
Източници
редактиране- ↑ Quinti Septimii Florentis Tertulliani De Spactaculis „Quid admirer! Quid rideam! Ubi gaudeam! Ubi exultam, spectans tot et tantos reges, qui in caelum recepti nuntiabatur, cum ipso Iove et ipsis suis testibus in imes tenebris congemescentes!“