Евгений Беляев

съветски и руски певец

Евгений Михайлович Беляев (1926 – 1994) е съветски и руски певец (лиричен тенор). Народен артист на СССР (1967) Лауреат на Държавната награда на СССР (1978).

Евгений Беляев
Беляев Евгений Михайлович
съветски и руски певец
Роден
Починал
ПогребанТроекуровско гробище, Москва, Русия
Учил вРуска академия за музика „Гнесини“
ПартияКПСС
НаградиДържавна награда на СССР
Червена звезда
народен артист на СССР
медал „За храброст“
Музикална кариера
Стилопера, естрадна музика
Инструментивокал
Активностот 1955 г.
Участник вАнсамбъл за песни и танци на Руската армия „Александър Александров“
Семейство
Уебсайтkkre-19.narod.ru/belyaev.htm

Биография

редактиране

Евгений Беляев е роден на 11 септември 1926 г. в град Клинци (сега в Брянска област, Русия).

В края на 1944 г. е призован в Червената армия. От януари 1945 г. участва във Великата отечествена война като наблюдател-разузнавач на 6-та батарея на 1211-ти гаубичен артилерийски полк на 67-ма гаубична артилерийска бригада на 5-та гвардейска тежка артилерийска дивизия за пробив на 2-ри Украински фронт. За бойни отличия във войната е награден с медал „За храброст“.[1]

От 1947 г. е солист на Ансамбъла за песни и танци на Карпатския военен окръг, през 1953 – 1955 г. – Ансамбъла за песни и танци на Киевския военен окръг, от 1955 г. – Ансамбъла за песни и танци на Съветската армия на името на А. В. Александров, от 1980 г. – Държавната гастролно-концертна асоциация на РСФСР „Росконцерт“ (Москва) (сега ФГБУК „Росконцерт“.[2]).

През 1968 г. завършва Московския музикално-педагогически институт. Гнесините (сега Руската музикална академия на „Гнесините“) (според други източници – Държавният музикален колеж на Гнесините (сега колежът на Гнесините)[3]).

Като част от Ансамбъла за песни и танци на Съветската армия на името на А. В. Александров, той се изявява в чужбина: Европа, САЩ, Канада, Япония.

Като солист изпълнява руска и чуждестранна класика, руски и украински народни песни, произведения на съветски композитори. Изпълнител на известните песни „Соловьи“, „Да седнем, приятели, пред дълъг път“, „В землянката“, „Откъде започва Родината“, „Калинка“.

През 60-те години той участва в заснемането на новогодишните телевизионни програми „Синя светлина“, пее песента „Тройка“ на Петър Булахов (или Павел Булахов), участва в концертни филми.

Записан е на грамофонни плочи.

Гласът на певеца е среден между лиричен тенор и тенор алтино, звучен и лек, с прозрачен тембър. Когато изпълнява, той използва както академичния, базиран на дишането метод за звукоизвличане, така и „фолклорния“, широк маниер на пеене, с неприкрити гласни звуци. Гласът също се отличава с добре оформени от природата преходи между два регистъра, широк диапазон.

Член на КПСС от 1952 г.

Преди смъртта си през февруари 1994 г. е лекуван в Главна военна клинична болница. Н. Н. Бурденко в Москва. По някакъв начин певецът моли лекарите да го приберат вкъщи (сега на улица „Нови Арбат“) за уикенда, където внезапно умира от сърдечен удар на 21 февруари 1994 г. (според други източници – 22 февруари[4]).

Погребан е на Троекуровското гробище (секция 3).[5]

Семейство

редактиране

Женен е и има двама сина, единият от които става професионален пианист.

Награди и звания

редактиране
  • Заслужил артист на РСФСР (1958)
  • Народен артист на РСФСР (1960)
  • Народен артист на СССР (1967)
  • Държавна награда на СССР (1978) – за концертни програми от последните години
  • Орден на Отечествената война 2 клас (6 април 1985)
  • Орден на Червената звезда (20 ноември 1964)
  • Орден „За храброст“ (20 февруари 1945)
  • Медал „За бойни заслуги“ (30 декември 1956)
  • Медал „За доблестен труд. В чест на 100-годишнината от рождението на Владимир Илич Ленин"
  • Медал „За победата над Германия във Великата отечествена война 1941 – 1945 г.“
  • Медал „За освобождение Праги“
  • Медал на Чехословакия
  • Знак „50 години ансамбъл Червено знаме“ (1978)
  • Почетен гражданин на град Клинци

Източници

редактиране
  1. Беляев Евгений Михайлович // pamyat-naroda.ru. Посетен на 19 февруари 2023.
  2. РГЛИ // rgali.ru. Архивиран от оригинала на 18 април 2016. Посетен на 19 февруари 2023.
  3. Беляев Евгений Михайлович (тенор) // rusog.ru. Архивиран от оригинала на 17 февруари 2012. Посетен на 19 февруари 2023.
  4. alchevskpravoslavniy.ru // alchevskpravoslavniy.ru. Архивиран от оригинала на 19 октомври 2013. Посетен на 19 февруари 2023.
  5. Беляев Евгений Михайлович (1926 – 1994) // moscow-tombs.ru. Архивиран от оригинала на 14 май 2018. Посетен на 19 февруари 2023.

Външни препратки

редактиране
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Беляев, Евгений Михайлович“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​