Брянска област (на руски: Брянская область) е субект на Руската федерация, разположена в Централния федерален окръг и Централния икономически район[1]. Площ 34 857 km2 (62-ро място в Руската Федерация, 0,2% от нейната площ). Население на 1 януари 2017 г. 1 220 530 души (42-ро място в Руската Федерация, 0,83% от цялото население). Административен център град Брянск. Разстояние от Москва до Брянск 379 km.

Брянска област
Субект на Руската федерация
Знаме
      
Герб
Брянска област на картата на РусияБрянска област на картата на Русия
Страна Русия
Адм. центърБрянск
Площ34 857 km²
Население1 220 530 души (2017)
35 души/km²
Адм. центърБрянск
Федерален окръгЦентрален федерален окръг
ГубернаторНиколай Денин
Часова зонаUTC +3
МПС код32
Официален сайтwww.bryanskobl.ru
Брянска област в Общомедия

Историческа справка редактиране

Брянска област е отделена от Орловска област като отделен регион с Указ на Президиума на Върховния Съвет на СССР на 5 юли 1944 г.

Географска характеристика редактиране

Брянска област се намира в западната част на Европейска Русия. На север граничи със Смоленска област, на североизток – с Калужка област, на изток – с Орловска област, на югоизток – с Курска област, на юг – с Украйна, а на запад – с Беларус. В тези си граници заема площ от 34 857 km2 (62-ро място в Руската Федерация, 0,2% от нейната площ).[2]

Областта е разположена в централната част на Източноевропейската равнина, като значителна част от територията ѝ се заема от Приднепровската и полеската низини. Като цяло релефът представлява слабохълмиста равнина с общ наклон от североизток на югозапад. Тук се съчетават ниски възвишения, разчленени от ерозионни равнини с височина 200 – 250 m (западната част на Средноруското и Смоленското възвишения) и плоските моренно-зандрови равнини на Приднеправската низина. Западно от река Десна възвишената равнина е силно пресечена от къси и дълбоки оврази с многочислени ручеи и малки реки.[2]

Сред полезните изкопаеми с промишлено значение са находищата на торф, фосфорити, варовици, глини и пясъци.[2]

Областта попада в умерения климатичен пояс и има умерено-континентален климат. Зимата е относително мека и снежна, а лятото топло. Средната януарска температура е от -7,4 °C до -9 °C, а средната юлска от 18,1 °C до 19,1 °C. Годишна сума на валежите 560 – 600 mm Продължителност на вегетационния период 180 – 200 денонощия.[2]

На територията на областта има 2867 реки (с дължина над 1 km) с обща дължина 12 889 km, като те принадлежат към два водосборни басейна. Над 98% от територията се отнася към водосборния басейн на река Днепър, вливаща се в Черно море, а останалите 2% (крайните източни части) – най-горните течения на малки реки принадлежащи към водосборния басейн на река Волга, вливаща се в Каспийско море. Най-голямата река в областта е река Десна (ляв приток на Днепър) с притоците си Болва, Навля, Неруса, Судост и др. На запад текат реките Ипут и Бесед (леви притоци на Сож, от басейна на Днепър). Подхранването на реките е смесено с преобладаване на снежното (до 80%). Водният им режим се характеризира високо пролетно пълноводие, лятно-есенно маловодие, прекъсвано от епизодични прииждания в резултат на поройни дъждове и ясно изразено зимно маловодие. Реките замръзват в средата и края на ноември, а се размразяват в началото на април. На територията на областта има над 3300 естествени и изкуствени езера с обща площ около 95 km2. Те са предимно крайречни и котловинни. Най-голямото естествено езеро Кожановското езеро (3,22 km2) е разположено в западната част на Брянска област, а най-големия изкуствен водоем е Мирновското водохранилище (северно от Кожановското езеро) с площ от 23 km2.[3]

В областта преобладават подзолистите, ливадно-подзолистите и сивите горски почви. Подзолистите почви са с лек механичен състав и са разпространени предимно в зандровите равнини. Там се срещат и ливадно-подзолисто-блатни почви. В централните части са разпространени най-плодородните сиви горски почви, а по западната периферия на Средноруското възвишение – тъмносиви, сиви горски и оподзолени черноземни почви. По долините на по-големите реки има алувиални почви.[2]

Брянска област е разположена в горската зона, и само най-южните ѝ райони попадат в лесостепната зона. Голама част от територията на областта се обработва със селскостопанска цел. Горите заемат около 1 млн.ха и са разпространени неравномерно. Най-големите горски масиви са покрай левия бряг на река Десна и по долините на реките Судост и Ипут. Основни дървесни видове са: бор (42% от горския фонд), бреза (23%), осика (15%). Разпространени са още дъб, черна ела, ясен, клен, липа и др. Общите запаси от дървесина се изчислявата на около 100 млн.m3. В горските масиви се срещат лос, дива свиня, кафява мечка, вълк, лисица, бурсук, бялка, бобър, бекас, глухар, тетерев, дива патка и др.[2]

Население редактиране

На 1 януари 2017 г. населението на Брянска област наброява 1 220 530 души (42-ро място в Руската Федерация, 0,83% от цялото население) с гъстота 39,5 души/km2 и урбанизация 68,42%.

Национален състав
Година на преброяване 1989[4] 2002[5] 2010[6]
Лица, указали националност 1470115 (100 %) 1377090 (100 %) 1251392 (100 %)
Руснаци 1410960 (96,0 %) 1328448 (96,5 %) 1210136 (96,7 %)
Украинци 27122 (1,8 %) 20214 (1,5 %) 13769 (1,1 %)
Беларуси 11299 (0,8 %) 7733 (0,6 %) 5510 (0,4 %)
Арменци 825 (0,1 %) 3618 (0,3 %) 4592 (0,4 %)
Цигани 2925 (0,2 %) 3572 (0,3 %) 3839 (0,3 %)
Евреи 6731 (0,5 %) 2339 (0,2 %) 1407 (0,1 %)
Други националности 10253 (0,7 %) 13505 (1,0 %) 12139 (1,0 %)

Административно-териториално деление редактиране

 
Административно-териториално деление на Брянска област

В административно-териториално отношение Брянска област се дели на 6 областни градски окръга, 27 муниципални района, 16 града, в т.ч. 4 града с областно подчинение (Брянск, Клинци, Новозибков и Селцо) и 12 града с районно подчинение и 23 селища от градски тип.

Административно-териториално деление на Брянска област към 2017 г.
Административна единица Площ
(km2)
Население
(2017 г.)
Административен център Население
(2017 г.)
Разстояние до Брянск
(в km)
Други градове и сгт с районно подчинение
Областни градски окръзи
Брянск 187 425 030 гр. Брянск 406 553 Белие Берега, Болшое Полпино, Редица-Криловка
Клинци 63 70 164 гр. Клинци 62 832 172
Новозибков 32 40 476 гр. Новозибков 40 476 207
Селцо 33 1664 гр. Селцо 1664 22
Стародуб 22 18 824 гр. Стародуб 18 824 169
Фокино 24 13 065 гр. Фокино 13 065 16
Муниципални райони
1. Брасовски 1185 19 887 сгт Локот 9492 84
2. Брянски 1801 59 160 с. Глинищево 4232 24
3. Вигонички 1028 20 107 сгт Вигоничи 4949 29
4. Гордеевски 847 10 771 с. Гордеевка 3014 203
5. Дубровски 1028 17 641 сгт Дубровка 7325 81
6. Дятковски 1413 60 379 гр. Дятково 27 028 47 Битош, Ивот, Любохна, Стар
7. Жирятински 750 7045 с. Жирятино 2501 47
8. Жуковски 1115 34 682 гр. Жуковка 16 953 56
9. Злински 735 12 102 гр. Злинка 5460 224 Вишков
10. Карачевски 1350 33 361 гр. Карачев 17 981 44
11. Клетнянски 1583 18 638 сгт Клетня 12 640 99
12. Климовски 1554 26 720 сгт Климово 13 190 233
13. Клинцовски 1291 17 686 гр. Клинци 172
14. Комарички 1020 16 995 сгт Комаричи 8034 106
15. Красногорски 1120 12 189 сгт Красная Гора 6414 232
16. Мглински 1120 17 716 гр. Мглин 7884 167
17. Навлински 2012 26 739 сгт Навля 14 589 53 Алтухово
18. Новозибковски 989 11 131 гр. Новозибков 207
19. Погарски 1210 24 717 сгт Погар 8668 128
20. Почепски 1887 39 137 гр. Почеп 16 663 84 Рамасуха
21. Рогнедински 1060 6607 сгт Рогнедино 2950 96
22. Севски 1220 14 972 гр. Севск 6723 149
23. Стародубски 1760 19 123 гр. Стародуб 169
24. Суземски 1339 15 456 сгт Суземка 8800 134 Кокоревка
25. Суражки 1128 22 864 гр. Сураж 10 979 177
26. Трубчевски 1843 34 661 гр. Трубчевск 13 696 94 Белая Берьозка
27. Унечки 1148 35 821 гр. Унеча 23 971 140

Стопанстово редактиране

В Брянска област добре развито е машиностроенето, химическата и нефтохимическата, леката и хранително-вкусовата промишленост, дърводобива и дървообработката.

В селското стопанство областта се развива в животновъдството (за месо и мляко), птицевъдство. Развъждат се щрауси. Произвеждат се зърнени култури, картофи, лен, захарно цвекло.

Площ обработваема земя:
година 1959 1990 1995 2000 2005 2010 2015
хиляди хектара 1413[7] 1292[8] 1169,6 865,8[8] 654,8[9] 671,6 826,1[9]

Източници редактиране

  1. Калуцкова Н.Н., Пуляева Д.А. и др. Брянска област (Брянская область) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 4. Голям Кавказ – Велик китайски канал [Большой Кавказ – Великий канал]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2006. ISBN 5-85270-333-8. с. 766. Посетен на 25 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-25 в Wayback Machine. ((ru))
  2. а б в г д е ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Брянска област
  3. ((ru)) «Вода России» – Брянска област
  4. Всесоюзная перепись населения 1989 года
  5. Всероссийская перепись населения 2002 года
  6. Информационные материалы об окончательных итогах Всероссийской переписи населения 2010 года
  7. Основни показатели на земеделието в републиките, териториите и регионите // Селско стопанство СССР (Статистически сборник) [Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)]. Москва, Госстатиздат ЦСУ СССР, 1960. с. 667. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-25 в Wayback Machine. ((ru))
  8. а б Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) ((ru))
  9. а б Федерална служба за държавна статистика. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) ((ru))

Външни препратки редактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Брянской области“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​