Европейска патентна конвенция
Европейската патентна конвенция (ЕПК) (на английски: European Patent Convention (EPC)) или Конвенцията за издаване на европейски патенти (на английски: Convention on the Grant of European Patents) е регионален договор, подписан в Германия на 5 октомври 1973 г., в сила от октомври 1977 г., когато Конвенцията е ратифицирана от 7 страни – Франция, Швейцария, Великобритания, Германия и страните от Бенелюкс.
Европейска патентна конвенция | |
Информация | |
---|---|
Подписване | 5 октомври 1973 г. |
Място | Мюнхен, Западна Германия |
Описание редактиране
Европейската патентна конвенция е многостранен договор, с който се създава Европейска патентна организация и самостоятелен правен механизъм за издаване на единни европейските патенти. Тя е специално споразумение по смисъла на член 19 от Парижката конвенция за защита на индустриалната собственост от 1883 г.
Терминът „европейски патент“ се използва за означение на патенти, издадени в рамките на ЕПК.
Европейски патент се издава от Европейското патентно ведомство, което е изпълнителен орган на Европейската патентна организация, създадена през 1977 г. по силата на ЕПК. Европейското патентно ведомство има филиали в Берлин, Хага и Виена и изпълнява роля по администриране на Европейската патентна конвенция.
От 1970 г. се водят редица дискусии за създаването на общностен патент в Европейския съюз (EU community patent), но едва през март 2011 г. е взето решение на ЕС, с което се поощрява сътрудничеството с оглед установяване на единен патент на Общността.
Официалните езици на конвенцията са регламентирани в нейния член 177, където се посочва, че текстът се изготвя в 1 оригинал на английски, френски и немски език, като и 3-те текста следва да се считат за еднакво автентични.
Към конвенцията са се присъединили общо 38 държави. България е член от 1 юли 2002 г.
Европейската патентна конвенция е: специално споразумение по смисъла на член 19 от Конвенция за защита на индустриалната собственост от 1883 г.; регионален договор по смисъла на член 45, ал. 1 от Договор за патентно сътрудничество от 1970 г.
Части на конвенцията редактиране
Конвенцията съдържа общо 12 основни части. Впоследствие 11-а част е била отменена, както и разпоредбите на член 126, 136, 154, 155, 156, 157, 158 и 167.
- Общи и институционални разпоредби
- Европейска патентна организация
- Европейска патентна заявка
- Процедура до издаването
- Процедура по възраженията и ограниченията
- Процедура по жалбите
- Общи разпоредби
- Влияние върху националното законодателство
- Специални споразумения
- Международни заявки, подадени съгласно договора за патентно коопериране – евро-РСТ заявки
- Преходни разпоредби (отменена)
- Заключителни разпоредби
Освен оригиналните 178 текста на Конвенцията, към нея са прикачени и следните:
- Разпоредби по прилагането на Конвенцията за удостоверение на европейски патенти – Разпоредби за прилагането
- Протокол за юрисдикцията и признаването на решения, свързани с правото за удостоверяване на европейски патенти – Протокол за признаване.
- Протокол за привилегиите и имунитетите на Европейската патентна организация – Протокол за привилегии и имунитети.
- Протокол за централизация и въвеждане на европейската патентна система – Протокол за централизация.
- Протокол за тълкуване на Член 69 от Конвенцията.
Страни членки редактиране
Страна членка | Година на присъединяване |
---|---|
Албания | 2010 |
Австрия | 1979 |
Белгия | 1977 |
България | 2002 |
Швейцария | 1977 |
Кипър | 1998 |
Чехия | 2002 |
Германия | 1977 |
Дания | 1990 |
Естония | 2002 |
Испания | 1986 |
Финландия | 1996 |
Франция | 1977 |
Великобритания | 1977 |
Гърция | 1986 |
Хърватия | 2008 |
Унгария | 2003 |
Ирландия | 1992 |
Македония | 2009 |
Исландия | 2004 |
Италия | 1978 |
Лихтенщайн | 1980 |
Литва | 2004 |
Люксембург | 1977 |
Латвия | 2005 |
Монако | 1991 |
Малта | 2007 |
Нидерландия | 1977 |
Норвегия | 2008 |
Полша | 2004 |
Португалия | 1992 |
Румъния | 2003 |
Сърбия | 2010 |
Швеция | 1978 |
Словения | 2002 |
Словакия | 2002 |
Сан Марино | 2009 |
Турция | 2000 |
Патентоване редактиране
Един от най-съществените текстове на Конвенцията е член 52 ал. 1. Той гласи:
„Европейски патенти се издават за всяко изобретение, във всички полета на технологиите, при условие че са нови, изобретени под някаква форма и са индустриално приложими.“
Според член 52 ал. 2 и член 53 има следните обективни изключения:
Открития, научни теории, математически методи, естетически произведения; системи, правила и методи за умствена дейност, игри или бизнес; компютърен софтуер са изключения и не се смятат за изобретения по смисъла на конвенцията.
Друга група изключения са базирани на социален или морален фактор:
- изобретения, противоречащи на социалния ред или морал, животински или растителни разновидности или методи за тяхното създаване;
- методи за лечение (хирургия или терапия) и поставяне на диагноза на човешко или животинско тяло, които са били отхвърлени поради социално-етнически съображения или съображения за общественото здраве.
Нарушения редактиране
Конвенцията дава почти пълна компетентност на националното право на страните членки при случаите на нарушения. Конвенцията задължава националните съдилища да зачитат „продукта/ти на вече патентован процес“ за нарушение.
Всички други субективни права са в компетенцията на държавите членки, включително и какви са условията за наличие на нарушение, притежание и прехвърляне на патенти, действие на патента извън срока за валидност и т.н.
В решения от 2006 г., свързани с интерпретация на Брюкселската конвенция, Съдът на Европейския съюз решава, че Европейските патенти са национални патенти и следва да се регулират на национално ниво.
Валидност редактиране
По-голямата част от въпросите, свързани с валидността на Европейски патенти, са прехвърлени на националното законодателство. Член 138 ал. 1 от Конвенцията ограничава обхвата на юрисдикцията на националните съдилища в следните области:
- ако става въпрос за изобретение, което не може да е обект на патентоване по членове 52 – 57 от Конвенцията;
- ако е ограничено използването на обекта от лица с техническо познание в сферата;
- ако се установи, че функциите на изобретението надхвърлят официално описаните;
- ако се установи, че приложното поле на защитата е надхвърлено след издаване на патента;
- недобросъвестен притежател.
Обявяването на патента за невалиден може да е цялостно, но и частично в зависимост от преценката на националното съдилище. Европейският патент може да бъде обявен за невалиден от националното съдилище, но това да не уврежда валидността му в друга страна членка.