Евтим Лимончев

български общественик и революционер

Евтим (Ефтим) Костов Лимончев е български общественик и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Евтим Лимончев
български общественик и революционер
Роден
неизв.
Починал
неизв.

Биография

редактиране

Евтим Лимончев е роден в град Охрид, тогава в Османската империя. Син е на Коста Лимончев, виден член на Охридската българска община и участник в Охридското съзаклятие от 1881 година.[1] Завършва Железарското училище в Княжево.[2] Работи като машинист в Баронхиршовата железница. В 1899 година със засилването на македоно-одринското революционно движение Лимончев заедно с другарите му машинисти Димитър Попов, Антон Иванчев от Одрин, Найден Цветков и Райчо Гавазов е привлечен към ВМОРО от Лазар Димитров в Одрин. Изпълнява различни задачи за пренос на революционни материали по железницата.[3]

По-късно е началник на железопътното депо в София.[4]

Родословие

редактиране
 
 
 
 
 
 
Коста Лимончев
 
 
 
 
 
Христо Лимончев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Параскева
Попанастасова
 
Евтим Лимончев
 
Димитър Лимончев
(? - 1903)
 
Иван Лимончев
(1864 - 1899)
 
Никола Лимончев
(1868 - 1958)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Владимир Лимончев
(1918 - 1980)
 
 
 
 
 
 
 
 
  1. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война (1877 - 1878), Том I (1878 - 1885), Книга I. София, Синодално издателство, 1969. с. 472.
  2. Манджуков, Петър. Предвестници на бурята. София, Издава Федерацията на анархистите в България, 2013. с. 71.
  3. Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 245.
  4. Хайтов, Николай. Родопските комити разказват. София, Отечествен фронт, 1972. с. 176.