Евтим Лимончев
Евтим (Ефтим) Костов Лимончев е български общественик и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Евтим Лимончев | |
български общественик и революционер | |
Роден |
неизв.
|
---|---|
Починал | неизв.
|
Биография
редактиранеЕвтим Лимончев е роден в град Охрид, тогава в Османската империя. Син е на Коста Лимончев, виден член на Охридската българска община и участник в Охридското съзаклятие от 1881 година.[1] Завършва Железарското училище в Княжево.[2] Работи като машинист в Баронхиршовата железница. В 1899 година със засилването на македоно-одринското революционно движение Лимончев заедно с другарите му машинисти Димитър Попов, Антон Иванчев от Одрин, Найден Цветков и Райчо Гавазов е привлечен към ВМОРО от Лазар Димитров в Одрин. Изпълнява различни задачи за пренос на революционни материали по железницата.[3]
По-късно е началник на железопътното депо в София.[4]
Родословие
редактиранеКоста Лимончев | Христо Лимончев | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Параскева Попанастасова | Евтим Лимончев | Димитър Лимончев (? - 1903) | Иван Лимончев (1864 - 1899) | Никола Лимончев (1868 - 1958) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Владимир Лимончев (1918 - 1980) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
редактиране- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война (1877 - 1878), Том I (1878 - 1885), Книга I. София, Синодално издателство, 1969. с. 472.
- ↑ Манджуков, Петър. Предвестници на бурята. София, Издава Федерацията на анархистите в България, 2013. с. 71.
- ↑ Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 245.
- ↑ Хайтов, Николай. Родопските комити разказват. София, Отечествен фронт, 1972. с. 176.