Егон Брънсуик (на немски: Egon Brunswik) е австрийски и американски психолог, известен с приносите си за функционализма и историята на психологията.

Егон Брънсуик
Egon Brunswik
австрийски и американски психолог
Роден
Починал
7 юли 1955 г. (52 г.)
Националност Австрия
 САЩ
Учил въвВиенски университет
Научна дейност
ОбластПсихология
Работил вВиенски университет
Калифорнийския университет, Бъркли
Известен сприносите си за функционализма и история на психологията

Биография

редактиране

Роден е на 18 март 1903 година в Будапеща, Австро-Унгария. Завършва Theresianische Akademie, обучава се по математика, наука, класика и история през 1921 г. Става студент по психология във Виенския университет, където става асистент в Психологическия институт на Карл Бюлер (колеги на Брънсуик там са Пол Лазарсфелд и Конрад Лоренц) и получава дипломата си през 1927 г.

Основава първата психологическа лаборатория в Турция, докато е гостуващ лектор в Анкара през 1931 – 1932 г. Брънсуик среща Едуард Толман във Виена през 1933 г., а през 1935 – 1936 чрез стипендия Рокфелер успява да го посети в Калифорнийския университет в Бъркли. Той остава в Бъркли, където е асистент-професор по психология през 1937 и професор през 1947 г.

През 1937 г. се оженва за Елзе Френкел-Брънсуик, която е известна като психоаналитично ориентиран психолог и изследовател на авторитарната личност.

Умира на 7 юли 1955 година в Бъркли на 52-годишна възраст.

Библиография

редактиране
  • 1934 Wahrnehmung und Gegenstandswelt: Grundlegung einer Psychologie vom Gegenstand her. Leipzig: Deuticke.
  • 1937 Psychology as a Science of Objective Relations. Philosophy of Science 4:227 – 260.
  • 1943 Organismic Achievement and Environmental Probability. Psychological Review 50:255 – 272.
  • (1947) 1956 Perception and the Representative Design of Psychological Experiments. 2d ed., rev. & enl. Berkeley: Univ. of Calif. Press.
  • 1952 The Conceptual Framework of Psychology. Univ. of Chicago Press.
  • 1955 Representative Design and Probabilistic Theory in a Functional Psychology. Psychological Review 62:193 – 217.

Външни препратки

редактиране